Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц
| Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц Heinrich LXIII Fürst Reuss-Schleiz-Köstritz | |
| княз на Ройс-Кьостриц | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 септември 1841 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Ройс |
| Баща | Хайнрих XLIV Ройс-Кьостриц |
| Братя/сестри | Хайнрих LX Ройс-Кьостриц Хайнрих LXXIV Ройс-Кьостриц |
| Деца | Хайнрих IV Ройс-Кьостриц Августа Ройс-Кьостриц Хайнрих VII Ройс-Кьостриц Хайнрих XII Ройс-Кьостриц Хайнрих XIII Ройс-Кьостриц Анна Ройс-Кьостриц |
| Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц в Общомедия | |
Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц (на немски: Heinrich LXIII Fürst Reuss-Schleiz-Köstritz; * 18 юни 1786, Берлин; † 27 септември 1841, Щонсдорф, Йеленогорски окръг, Югозападна Полша) от род Дом Ройс, е принц/княз на Ройс-Кьостриц, политик, член на „Първата камера на племенното събрание“ в Кралство Саксония. Той е дядо на принцеса Елеонора Българска (1860 – 1917), съпруга от 1908 г. на цар Фердинанд I от България (1861 – 1948).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Той е вторият син на принц Хайнрих XLIV Ройс-Кьостриц (1753 – 1832) и първата му съпруга фрайин Вилхелмина Фридерика Мария Августа Елеонора фон Гойдер-Рабенщайнер (1755 – 1790), дъщеря на фрайхер Фридрих Кристиан фон Гойдер-Рабенщайнер (1710 – 1770) и Йохана Вилхелмина фон Бредов (1729 – 1758). Баща му се жени втори път на 12 май 1792 г. във Фалкенбург, Лимбург, за фрайин Августа Ридезел цу Айзенбах (1771 – 1805).
По-големият му брат е принц Хайнрих LX Ройс-Кьостриц (1784 – 1833), а по-малкият му полубрат е принц Хайнрих LXXIV Ройс-Кьостриц (1798 – 1886). Сестра му Августа Ройс-Кьостриц (1794 – 1855) е от 1819 г. съпруга на херцог Хайнрих фон Анхалт-Кьотен (1778 – 1847).
След смъртта на по-големия му брат Хайнрих LX той става сеньор на „средния клон на линията“ Кьостриц. От 1833/1834 г. до смъртта си Хайнрих LXIII е в I. Камера на Саксонския парламент. Той притежава също рицарските имения в Клипхаузен в област Майсен, Лайхнам и Кликс в област Бауцен.[1]
Хайнрих LXIII Ройс-Кьостриц умира на 55 години на 27 септември 1841 г. в Щонсдорф, Йеленогорски окръг, Югозападна Полша.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Първи брак: на 21 февруари 1819 г. в дворец Вернигероде с графиня Елеонора фон Щолберг-Вернигероде (* 26 септември 1801, Илзенбург; † 14 март 1827, Клипхаузен), дъщеря на граф Хайнрих фон Щолберг-Вернигероде (1772 – 1854) и принцеса Каролина Александрина Хенриета Жанета (Жѐни) фон Шьонбург-Валденбург (1780 – 1809). Тя умира на 25 години след раждането на последния им син. Те имат шест деца:[2][3][4]
- Йохана Елеонора Фридерика Еберхардина (* 25 януари 1820, Дрезден; † 14 юли 1878, Ронщок), омъжена на 20 юли 1843 г. в Щонсдорф за принц Фердинанд Хайнрих Ердман фон Шьонайх-Каролат (* 26 юли 1818, Забор; † 24 май 1893, Забор)
- Хайнрих IV Ройс-Кьостриц (* 26 април 1821, Дрезден; † 25 юли 1894, Ернстбрун), наследява братовчед си княз Хайнрих LXIX („стария клон“) след смъртта му на 1 февруари 1878 г. като княз на Ройс-Кьостриц, женен на 27 декември 1854 г. в Грайц за принцеса Луиза Ройс цу Грайц (* 3 декември 1822, Грайц; † 28 май 1875, Ернстбрун до Виена); има един син и две дъщери; баща на царица Елеонора Българска
- Августа Ройс-Кьостриц (* 26 май 1822, Клипхаузен; † 3 март 1862, Шверин), омъжена на 3 ноември 1849 г. в Лудвигслуст за велик херцог Фридрих Франц II фон Мекленбург-Шверин (* 28 февруари 1823, Лудвигслуст; † 15 април 1883, Шверин)
- Хайнрих VI принц Ройс (* 22 ноември 1823, Вернигероде; † 5 декември 1823, Вернигероде)
- Хайнрих VII принц Ройс (* 14 юли 1825, Клипхаузен; † 2 май 1906, Требшен/Тшебехов), принц, генерал-адютант на кайзер Вилхелм I, първи немски посланик в Константинопол, женен на 6 февруари 1876 г. във Ваймар за принцеса Мария Александрина фон Саксония-Ваймар-Айзенах (* 20 януари 1849, Ваймар; † 6 май 1922, Требшен); има шест деца
- Хайнрих X принц Ройс (* 14 март 1827, Клипхаузен; † 26 октомври 1847, Падуа)
Втори брак: на 11 май 1828 г. в дворец Вернигероде с графиня Каролина фон Щолберг-Вернигероде (* 16 декември 1806, Гедерн; † 26 август 1896, Щонсдорф), дъщеря на граф Хайнрих фон Щолберг-Вернигероде (1772 – 1854) и принцеса Каролина Александрина Хенриета Жанета фон Шьонбург-Валденбург (1780 – 1809). Тя е сестра на първата му съпруга. Те имат шест деца:[5][6]
- Хайнрих XII принц Ройс (* 8 март 1829, Дрезден; † 15 август 1866, Бад Лобенщайн), господар на Щонсдорф, женен на 6 юни 1858 г. в Плес за графиня Анна фон Хохберг, фрайин фон Фюрстенщайн (* 23 юли 1839, Фюрстенщайн; † 14 март 1916, Дрезден), има син и дъщеря
- Хайнрих XIII принц Ройс (* 18 септември 1830, Клипхаузен; † 3 януари 1897, Башков), принц, господар на Башков (в област Познан), женен на 25 септември 1869 г. във Фюрстенщайн за графиня Анна фон Хохберг, фрайин фон Фюрстенщайн (* 23 юли 1839, Фюрстенщайн; † 14 март 1916, Дрезден), вдовица на брат му
- Луиза (* 15 март 1832, Клипхаузен; † 1 април 1862, Щонсдорф)
- Хайнрих XV принц Ройс (* 5 юли 1834, Клипхаузен; † 23 декември 1869, Меран), женен на 26 ноември 1863 г. в Яновиц за графиня Луитгарда фон Щолберг-Вернигероде (* 30 август 1838, Яновиц; † 4 април 1917, Клипхаузен); има пет дъщери
- Анна Елизабет Ройс-Кьостриц (* 9 януари 1837, Дрезден; † 2 февруари 1907, Вернигероде), омъжена на 22 август 1863 г. в Щонсдорф за 1. княз Ото фон Щолберг-Вернигероде (* 30 октомври 1837, Гедерн; † 19 ноември 1896, Вернигероде)
- Хайнрих XVII, принц Ройс (* 20 май 1839, Клипхаузен; † 16 август 1870, битката при Марс ла Тур)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Gerhard Köbler, Reuß (Grafen, Fürstentum, Herrschaft) Seite 519 und 520; Reuß-Haberkorn (Reichsritter), Reuß-Gera (Herrschaft, Grafen, Fürstentum), Reuß-Greiz (Grafen, Fürstentum, Herrschaft) und Reuß-Schleiz (Herrschaft, Fürstentum) Seite 520 und 521, in: Historisches Lexikon der deutschen Länder – Die deutschen Territorien vom Mittelalter bis zur Gegenwart, sechste überarbeitete Auflage, 1999 Verlag C.H.Beck München, ISBN 3 406 443338
- Berthold Schmidt, Die Reußen, Genealogie des Gesamthauses Reuß älterer und jüngerer Linie, sowie der ausgestorbenen Vogtslinien zu Weida, Gera und Plauen und der Burggrafen zu Meißen aus dem Hause Plauen, Schleiz 1903
- Sigismund Stucke, Die Reußen und ihr Land – die Geschichte einer süddeutschen Dynastie. A-St. Michael 1984, ISBN 3-7053-1954-X
- Gothaischer Hofkalender, verschiedene Jahrgänge des 19. Jh.
- Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 174.
- ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Josef Matzerath: Aspekte sächsischer Landtagsgeschichte – Präsidenten und Abgeordnete von 1833 bis 1952, Dresden 2001, S. 48
- ↑ Reuss 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ Heinrich LXIII Fürst Reuss-Schleiz-Köstritz, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- ↑ Heinrich LXIII. Graf Reuss-Köstritz, ww-person.com
- ↑ Stolberg 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Heinrich LXIII Fürst Reuss zu Köstritz, thepeerage.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Prinzen Reuss-Köstritz, geneall.net