Направо към съдържанието

Шьонбург (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герб
Замък Шьонбург на Заале

Шьонбург (на немски: Schönburg, Schumburg; на чешки: ze Šumburka) е висш благороднически род от Саксония-Тюрингия, който известно време е и в Чехия.

Замъкът Шьонбург на Заале е споменат за пръв път през 1130 г. в документ като Ulricus de Schunenberg (Sconenberg).[1] Около 1170 г. фамилията основава замък ГлаухауЦвикау). Херман II подарява през 1233 г. женския бенедиктински манастир ГерингсвалдеСаксония), който до реформацията е гробно място на фамилията.

Те получават 1406 г. графството Хартенщайн от Курфюрство Саксония. Известно време цялата им собственост е 16 квадрат майли с 14 градове и 61 000 жители. От 17 век те имат растящи финансови задължения, подялби на наследството и вътрешни фамилни проблеми.

През 16 век фамилията се дели на две линии: една Горна (от 1700 г. графска и от 1790 г. княжеска) и една Долна линия (от 1700 г. графска). До днес съществува княжеската линия в клоновете Шьонбург-Валденбург и Шьонбург-Хартенщайн и графската линия като Шьонбург-Глаухау.

В Бохемия родът Шьонбург притежава известно време замък Шумбурк, Нойшьонбург (началото на 15 век) и други.

Александер княз фон Шьонбург-Хартенщайн (1826 – 1896)
  • Schönburg. In: Brockhaus Bilder-Conversations-Lexikon. 1. Auflage. Bd. 4, F. A. Brockhaus, Leipzig 1837 – 1841,‎ S. 103 – 104
  • Adolph Grützner: Monographie über das fürstliche und gräfliche Haus Schönburg. Leipzig 1847. (Digitalisat)
  • Schönburg. In: Heinrich August Pierer, Julius Löbe: Universal-Lexikon der Gegenwart und Vergangenheit. 4. Auflage. Band 15, Altenburg 1862, S. 378 (online zeno.org).
  • Adolph Michaelis: Die staatsrechtlichen Verhältnisse der Fürsten und Grafen Herren von Schönburg. Ferber, Gießen 1861.
  • Constantin von Wurzbach: Schönburg, die Fürsten, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof– und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 144 – 146 (Digitalisat).
  • Constantin von Wurzbach: Schönburg, Wappen. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 31. Theil. Kaiserlich-königliche Hof– und Staatsdruckerei, Wien 1876, S. 147
  • Hermann Grote: Herren, Grafen und Fürsten von Schönburg. In: Stammtafeln mit Anhang, Calendarium medii aevi. Leipzig 1877, S. 252 f. (ISBN 3-921695-59-7).
  • Theodor Schön: Geschichte des Fürstlichen und Gräflichen Gesamthauses Schönburg. Urkundenbuch Bd. 1 – 8, Nachtragsband. Stuttgart/Waldenburg, 1901 f.
  • Otto Posse: Die Urahnen des Fürstlichen und Gräflichen Hauses Schönburg. Dresden 1914.
  • Konrad Müller: Schönburg. Die Geschichte des Hauses bis zur Reformation. Leipzig 1931.
  • Walter Schlesinger: Die Schönburgischen Lande bis zum Ausgang des Mittelalters. Schriften für Heimatforschung 2, Dresden 1935.
  • Walter Schlesinger: Die Landesherrschaft der Herren von Schönburg. Eine Studie zur Geschichte des Staates in Deutschland. Quellen und Studien zur Verfassungsgeschichte des Deutschen Reiches in Mittelalter und Neuzeit IX/1, Böhlau, Münster/Köln 1954.
  • Matthias Frickert: Die Nachkommen des 1. Fürsten von Schönburg. Klaus Adam, Glauchau 1992.
  • Schönburg (Adelsgeschlecht). In: Brockhaus' Kleines Konversations-Lexikon. 5. Auflage. Bd. 2, F. A. Brockhaus, Leipzig 1911, S. 651
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Adelslexikon Band XIII, Band 128 der Gesamtreihe, C. A. Starke Verlag, Limburg (Lahn) 2002, ISSN – 2408 0435 – 2408
  • Enno Bünz: Schönburg, Herren von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 399 – 401 (Digitalisat).
  1. Codex diplomaticus Saxoniae regiae I, 2, Nr. 83 (S. 65, Z. 26f.); Otto Dobenecker: Regesta histor. Thuring. 1, Nr. 1249, bzw. 2, Nr. 166, 210 und 320
  2. Thepeerage.com