Ото III (Ваймар-Орламюнде)

Ото III
	Ото III
граф на Ваймар-Орламюнде
	Гробният камък на графовете Ото III и Ото V († 1315) в манастир Химелкрон
Управление	от 1247 до 1285 г.
Лични данни
Роден	1244 г.
Починал	юни 1285 г. (41 г.)
Семейство
Династия	Аскани
Баща	Херман II (Ваймар-Орламюнде)
Майка	Беатрис фон Андекс-Мерания
Брак	Агнес фон Лайнинген
	Ото III в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ото III.

Ото III (IV) фон Ваймар-Орламюнде (на немски: Otto III (IV) von Weimar-Orlamünde, * 1244, † 13 май или през юни 1285) от фамилията Аскани е граф на Ваймар-Орламюнде от 1247 до 1285 г., господар на Ваймар, Рудолщат (1279), на Пласенбург.

Той е син на граф Херман II (1184 – 1247) и съпругата му Беатрис фон Андекс-Мерания (1210 – 1271), дъщеря на Ото I († 1234), херцог на Мерания, и Беатрис фон Хоенщауфен († 1231). Тя е наследничка на господство Пласенбург с Кулмбах. Ото III поема чрез майка си наследството на Ото II от Мерания († 19 юни 1248), първо заедно с брат си Херман III (* 1230, † 1283).

Ото III се жени за Агнес фон Лайнинген († 13 май 1285), графиня фон Труендинген. Те имат децата:^[1]

На 28 декември 1279 г. Ото III подарява манастир Химелкрон в диозеза Бамберг. Гробът на Ото III се намира в манастирската църква на манастира.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Rudolf Endres: Orlamünde, Grafen von.In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 19, Duncker & Humblot, Berlin 1999, ISBN 3-428-00200-8, S. 591
Grafschaft Orlamünde Архив на оригинала от 2017-02-08 в Wayback Machine.
Helmuth Meißner: Stiftskirche, ehemaliges Kloster und Schloss Himmelkron. München/Berlin 1998.
C. Chl. Freiherr von Reitzensten: Regesten der Grafen von Orlamuende aus Babenberger und Ascanischem Stamm. Historischer Verein für Oberfranken zu Bayreuth. 1871
Theodor Zinck: Himmelkron – Beschreibung seiner Vergangenheit und Gegenwart. Bayreuth 1925. S. IV., S. 4.