Ояма Ивао

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ояма Ивао

Ояма Ивао (18421916) е японски фелдмаршал, сред лидерите на Реставрацията Мейджи.

Роден е в провинция Сацума (префектура Кагосима). Племенник на Сайго Такамори, който през 1877 г. подема самурайското въстание в Сацума. По-големия брат на Ояма Ивао се присъединява на страната на правителството като командир на бригада за борба с въстаниците.

От 1885 до 1896 година е военен министър. В периода 1899-1904 година е началник на Генералния щаб.

Когато през 1894 г. започва Японско-китайската война (1894-1895), е назначен за командващ 2-ри армейски корпус на японската армия. Корпусът, разположен на Ляодунския полуостров, превзема с щурм Порт Артур, а след това пресича провинция Шандонг и превзема крепостта Вей-хай-вей.

За това получава титла маркиз и след 3 години става фелдмаршал. По време на Руско-японската война през 1904 г. е назначен за главнокомандващ японската армия в Манджурия. След победата във войната императорът му дава титлата принц (1907). Получава британски орден за заслуги (Order of Merit) през 1906 година.

От 1912 година е член на съвещателния орган при императора Генро, съставен от политически дейци на Япония.