Павел Александров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Александров
български психолог
Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Работил вСофийски университет

Павел Ангелов Александров е български психолог, професор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 август 1936 г. в пернишкото село Люлин. През 1963 г. завършва педагогия в Софийския университет. От 1967 г. е асистент в Софийския университет, а от 1978 г. и доцент по обща психология. През 1993 г. става доктор на психологическите науки с дисертация на тема „Българска интроспективна психология“.[1] От 1977 до 1982 г. е ръководител на Лаборатория за личностно развитие на студентите. Между 1984 и 1990 г. е ръководител на катедрата по психология в Софийския университет. Твори в областта на историята на психологията, както и в диференциалната психология. Член е на Съюза на учените в България и на Дружеството на психолозите в България. [2] Преподавал е в Софийския, Шуменския, Варненския свободен и Бургаския университети. Носител на орден „Кирил и Методий“ и „Орден на труда“.

Умира на 10 октомври 2019 г.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Диференциално-психични особености на личността“, Изд. Народна просвета (1976 г.);
  • „Професионално самоопределение на личността“, Изд. Народна просвета (1987 г.);
  • „Интелект и обучение“, Изд. Народна просвета (1990 г.);
  • „История на психологията“ I част, Изд. Псидо (2005)
  • „История на интроспективната психология“. ВСУ „Черноризец Храбър“, (2012)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пирьов, Г. (2001) "Развитието на психологията в СУ „Св. Кл. Охридски“., с. 73
  2. Катедра по психология във Варненския свободен университет