Направо към съдържанието

Падаща котка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Падаща котка
Falling Cat
РежисьориЕтиен-Жул Маре
Жанрдокументален филм
късометражен филм
Премиера1894
Времетраене2 секунди
Страна Франция
Езикням филм
Цветностчерно-бял
Външни препратки
IMDb

„Падаща котка“ (на английски: Falling Cat) е френски хронофотографски документален късометражен ням филм от 1894 година, заснет от изобретателя Етиен-Жул Маре. Състои се от 19 бързозаснети последователни фотографии. Заснети са на една обща фотографска плака в хоризонтален ред в течение на две секунди. Заснетата котка е била собственост на градинаря във Физиологическата станция. Маре успешно е успял да проектира изображенията на екрана, създавайки илюзия за движение.

Котката пада от височина около 120 сантиметра. Тя е хвърлена с гърба надолу, но по време на падането се преобръща и се приземява на лапите си.

Технически особености

[редактиране | редактиране на кода]

Етиен-Жул Маре е бил един от пионерите на хронофотографията. От 80-те години на XIX век започва да снима на целулоидна плака, събираща до 40 изображения. Конкретно за заснемането на този филм е използвал хитроумна клапа, позволяваща да се заснемат 60 фотографии в секунда. Филмът е прожектиран във Френската академия на науките на 29 октомври 1894 година и е предизвикал сериозна дискусия сред научните среди и пресата относно това, как котката е способна да промени положението на тялото си по време на падането.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Падающая кошка“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​