Панчо Цанков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пантелей Цанков
български режисьор
Роден: 21 юни 1945 г. (73 г.)

Пантелей Костадинов Цанков (Панчо Цанков) е български режисьор, роден в София на 21 юни 1945 г. Завършва биохимия в Софийския университет Св.„Климент Охридски“. От 1973 г. постъпва на работа като асистент-режисьор, а впоследствие работил като режисьор в Студия за научно-популярни филми (СНПФ), по-късно Студия за научно-популярнии документални филми (СНПДФ) „Време“, в Българска кинематография.

Три години работи като културно аташе в Париж. От 1996 г. е хоноруван преподавател в НБУ. През 1997 е назначен за заместник министър на културата. От 2000 г. е председател на Евро-Българския културен център.

Създал е поредица от научно-популярни и документални филми, като сценарист и режисьор. За тях е отличен с повече от 20 национални и международни награди между които: Специална награда на Съвета на Европа в Авиньон, специална награда в Острава, награда за режисура в Словения, почетен диплом за режисьорско майсторство в Краков, специална награда на Съюз на българските филмови дейци (СБФД). Носител е на орден „Кирил и Методий“ – I степен.

Член е на Международната асоциация за научно-популярно кино в Париж и Съюза на българските филмови дейци. Многократно е участвал в национални и международни журита на филмови фестивали. Владее английски, френски и руски език.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Охлювът (1977)
  • 1253 за един ден (1979)
  • Есенно (1982)
  • Щурците (1988)
  • Отсам и отвъд (1996)
  • Дългият път на крокодила (2011)