Паралелна еволюция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Като значение терминът може да се сбърка с конвергентна еволюция. Разликата между двете е, че паралелизмът се осъществява при родствени, а конвергенцията - при неродствени организми.[1]

Паралелна еволюция или паралелизъм е термин в еволюционната биология. Паралелна еволюция се нарича процесът на независимата еволюция в една и съща посока на две или повече родствени систематични групи. Така в резултат от еднопосочното действие на естествения отбор организмите придобиват сход­ни белези - хомологни органи независимо едни от други.[2]

Видове паралелна еволюция[редактиране | редактиране на кода]

Паралелизмът бива синхронен и асинхронен

Синхронен паралелизъм[редактиране | редактиране на кода]

При него хомологните органи възникват едновременно. Пример за това е еволюцията на стъпалото при чифтокопитните и нечифтокопитни те бозайници, която е протекла по едно и също време. [2]

Асинхронен паралелизъм[редактиране | редактиране на кода]

При него хомологните органи възникват в различни етапи на филогенезата на съответните систематични групи. Например различни форми на саблезъбите видове - лъвове, тигри и др. са доказвани 4 пъти в еволюцията на семейство Fetidae (Котки).[2]

Примери за паралелна еволюция[редактиране | редактиране на кода]

При приспособленията за живот в пустинни условия на кактусите[редактиране | редактиране на кода]

Кактусите (от семейство Cactaceae) в Северна Америка и млечките (семейство Euphorbiaceae) в Южна Африка са адаптирани към пустинни условия. Когато не цъфтят, те на практика не могат да се различат.[3]

При очите на гръбначни и мекотели[редактиране | редактиране на кода]

Приликата на очите на главоногите мекотели с тези гръбначните е удивителна, но при по-обстоен преглед се вижда, че ретината на гръбначните има диаметрално противоположна полярност. Тоест при гръбначните тя е “обърната наопаки”. Фоторецепторите са възможно най-назад, а на челна позиция са влакната, образуващи зрителния нерв. Така че главоногите имат по-съвършени очи от нас: светлината достига фоторецепторите, без да минава през цялата ретина, и няма сляпо петно (не е нужно).[3]

При торбестите и плацентните бозайници[редактиране | редактиране на кода]

Плацентата дава на плацентните бозайници предимство пред другите бозайници. Те търпят адаптивна радиация и се разселват, докарвайки роднините си до измиране. Дълго време обаче те не могат да достигнат Австралия и това позволява на торбестите бозайници там да претърпят паралелна еволюция.[3]

Възникване на перконоги бозайници[редактиране | редактиране на кода]

Резултат от паралелна еволюция са трите вида от разред Pinnipedia (Перконоги бозайници) - морски лъвове, тюлени и моржове.

  1. Илия Ватев и др. – Биология – Учебник за медицинските университети – Трето издание – изд. Реко – 2009 г. София (стр. 376) – ISBN 954-908-575-9
  2. а б в Илия Ватев и др. – Биология – Учебник за медицинските университети – Трето издание – изд. Реко – 2009 г. София (стр. 376) – ISBN 954-908-575-9
  3. а б в Лекции по Биология - Катедра Биология, Медицински факултет МУ София - 2016 г.