Направо към съдържанието

Парламентарни избори в Северна Корея (1972)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Парламентарни избори в Северна Корея (1972)

1967 ←
12 декември 1972 (1972-12-12)
→ 1977

541 места във Върховното събрание
Активност 100,0%
  Първа партия


 


Лидер Ким Ир Сен
Партия КРП
Лидер от 1946 г.
Спечелени места
127 / 541
Суинг Понижение 161

Министър-председател ←

Ким Ир Сен

→ Министър-председател

Ким Ир

Парламентарните избори в Северна Корея през 1972 г. са пети избори за Върховно събрание и са проведени на 12 декември.

Само един кандидат е избиран във всеки избирателен район, всички от които са представители на Корейската работническа партия, въпреки че някои са кандидати от името на други партии или държавни организации, за да се даде вид на демокрация.[1]

През първата сесия, проведена между 25 и 28 декември 1972 г., Върховното събрание приема нова конституция, както и система на президентска република, като за президент е избран Ким Ир Сен.

Коалиция Партия Гласове % Места
Демократичен фронт
за обединение
на отечеството
Корейска работническа партия 100,0 127
Асоциация на корейците в Япония 7
Чондоистка партия 4
Корейска демократична партия 1
Будистки съюз 1
Други партии 401
Общо 100 541
Регистрирани гласове/активност 100,0
Източник: Nohlen et al.[2]
  1. Dieter Nohlen, Florian Grotz & Christof Hartmann (2001) Elections in Asia: A data handbook, Volume II, p404 ISBN 0-19-924959-8
  2. Nohlen et al., p403
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата North Korean parliamentary election, 1972 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​