Направо към съдържанието

Парламент на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Парламент на Канада
Обща информация
ТипДвукамарен парламент
Ръководители и камари
Камара на представителите
ПредседателАндрю Шийр
ПартияКПК
Избран2 юни 2011 г.
Сенат
ПредседателПиер Клод Нолен
ПартияКПК
Избран27 ноември 2014 г.
Състав
Членове308+105
Допълнителна информация
Основаване1 юли 1867 г.
Уебсайтparl.gc.ca
Парламент на Канада в Общомедия

Парламентът на Канада (на английски: Parliament of Canada; на френски: Parlement du Canada) представлява федералната законодателна власт на Канада. Сградата се намира на Парламентарния хълм в националната столица Отава, провинция Онтарио.

Парламентът се състои от канадския монарх, представен от вицекрал, генерал-губернатор, горна камара – Сената, и долна камара – Камарата на общините (House of Commons). Всеки елемент си има свои ръководител и организация. Генерал-губернаторът призовава и назначава всеки от 105-те сенатори по препоръка на министър-председателя на Канада, докато 308-те членове на Камарата на общините (наречени членове на парламента, „MPs“) се избират пряко от канадските гласоподаватели (всеки член на Камарата представлява отделен изборен район, често наричан riding).

Кралица Елизабет Втора

Юрисдикция

[редактиране | редактиране на кода]

Властта на Парламента на Канада е ограничена от конституцията, която разделя законодателните пълномощия между федералния и провинциалните парламенти. Провинциалните законодатели могат да приемат закони, свързани с въпроси, изрично запазени за тях от конституцията като образование, провинциални ръководители, местна власт, благотворителни институции и „въпроси от чисто местен или частен характер“, докато всички други въпроси се решават от федералното правителство. Само федералният парламент може да приема закони, свързани с пощенските услуги, преброяването на населението, военното дело, корабоплаването, риболова, валутата, банковото дело, мерките и теглилките, несъстоятелността, авторските права, патентите и натурализацията.

Устройство

[редактиране | редактиране на кода]

Парламентът на Канада се състои от 3 части: монарха, Сената и Камарата на общините. Всяка тях има определена роля, но работи заедно с останалите в рамките на законодателния процес. Този формат е наследен от Обединеното кралство и е почти идентично копие на парламента в Уестминстър. Само тези, които членуват в Камарата на общините, се наричат „членове на парламента“ (MPs); терминът никога не се използва за сенатори, въпреки че Сенатът е част от парламента. Въпреки че имат по-малка законодателна власт, сенаторите имат висока позиция в националния ред на старшинството. Никой човек не може да работи в повече от 1 камара в парламента по едно и също време.

Всяка от парламентарните камари е председателствана от говорител (председател); за Сената това е член на тази камара назначен от генерал-губернатора, по препоръка на министър-председателя, докато еквивалентът за Камарата на обюините е член на парламента, избран от други членове на този орган. Като цяло правомощията на последните са по-големи от тези на предишните, следвайки британския модел, горната камара се саморегулира, докато долната камара е контролирана от председателя. През 1991 г. правомощията на говорителя на Сената се разширяват, измествайки го на позиция близка на тази в Камарата на общините.

Конституционният акт от 1967 г. казва, че само генерал-губернаторът отговаря за свикването на парламента, въпреки че остава изключително право на монарха да прекратява сесията и да разпуска законодателния орган, след което листовете за общи федерални избори се пускат от генерал-губернатора в Ридо Хол. След приключването на изборите вицекралят, по препоръка на министър-председателя, издава кралска прокламация, призоваваща Парламента да се събере. На дадената дата новите членове полагат клетва и тогава заедно с връщащите се депутати се извикват в Сената, където се инструктират да изберат техния говорител и се връщат в Камарата на общините.

Зконопроекти

[редактиране | редактиране на кода]

Зконопроекти могат да бъдат внесени от всеки член на камерите. Повечето законопроекти произхождат от Камарата на общините, където главно се представят от министрите на Короната, правейки ги държавни законопроекти, за разлика от законопроектите на частни сенатори или депутати, които са стартирани от членове на Камарата на общините и сенатори, които не са членове на правителството. Законодателен проект може също да бъде категоризиран като публичен законопроект, ако се прилага за широката общественост, или частни законопроекти, ако се отнасят за определена личност или органичена група от хора. Всеки законопроект тогава отива през серия от етапи във всяка камара, започвайки с първо четене. На второ четене общите принципи на предложения закон се обсъждат; макар отхвърлянето също да е възможно, което не е обичайно за държавните законопроекти.

Двете камари определят предложения чрез акламация; председателстващия поставя въпрос и, след като изслушва викове като „йеа“ и „ней“ от членовете, обявява коя страна е победител. Това решение на говорителя (председателя) е окончателно, освен ако не се изиска поименно гласуване на членовете – поне 2 в Сената и 5 в Камарата на общините. Членовете на камарите гласуват, като стават на мястото си, за да бъдат преброени. Говорителят на Сената може да гласува за предложение или законопроект – въпреки че това се случва рядко, в интерес на безпристрасността – и ако няма мнозинство, предложението не се приема. В Камарата на общините говорителят не може да гласува, освен за да разчупи равенството, в който случай традиционно ще гласува в полза на статуквото. Конституцията установява кворумът да бъде от 15 сенатори от горната камара и 20 членове на долната камара, говорителят на всяка камара се зачита в рамките на финалното решение.

Камарата на общините

Привилегии

[редактиране | редактиране на кода]

Институцията на парламента притежава редица привилегии, известни като парламентарни привилегии, като всяка камара е пазач и администратор на свой набор от права. Парламентът сам определя степента на парламентарната привилегия, като всяка камара надзирава собствените си дела.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1.  Victoria (1867), Constitution Act, 1867, IV.17, Westminster: Queen's Printer (published 29 март 1867), Посетен на 15 януари 2009
  2. MacLeod, Kevin S. (2008), A Crown of Maples (1 ed.), Ottawa: Queen's Printer for Canada, p. 17, ISBN 978-0-662-46012-1, Посетен на 21 юни 2009
  3. Public Works and Government Services Canada (13 декември 2006), Bill C-43, Preamble, Ottawa: Queen's Printer for Canada, Посетен на 19 май 2009
  4. Elizabeth II (1985), Interpretation Act, 17, Ottawa: Queen's Printer for Canada, Посетен на 1 юни 2009
  5. Victoria 1867, IV. 55
  6. Library of Parliament. "About Parliament > Education > Classroom Resources > Canadian Symbols at Parliament > Parliament Hill Symbols > Mace (Senate)". Queen's Printer for Parliament. Посетен на 19 октомври 2009
  7. McDonough, John (1979). "The Maces of the Canadian Provincial and Territorial Legislatures (I)". Canadian Regional Review (Ottawa: Commonwealth Parliamentary Association) 2 (4): 36. ISSN 0707-0837. Посетен на 19 октомври 2009
  8. Library of Parliament. "About Parliament > Education > Classroom Resources > Canadian Symbols at Parliament > Parliament Hill Symbols > Mace (House of Commons)". Queen's Printer for Parliament. Посетен на 19 октомври 2009
  9. Marleau, Robert; Montpetit, Camille (2000). House of Commons Procedure and Practice. Ottawa: Queen's Printer for Canada. ISBN 2-89461-378-4. 1. Parliamentary Institutions > Institutional Framework > The Opposition
  10. Schmitz, Gerald (December 1988), The Opposition in a Parliamentary System, Ottawa: Queen's Printer for Canada, Посетен на 21 май 2009
  11. Victoria 1867, IV. 24
  12. Victoria 1867, IV. 23
  13. Victoria 1867, IV. 22
  14. Elizabeth II (4 март 1986), Constitution Act, 1985 (Representation), I.2, Ottawa: Queen's Printer for Canada, Посетен на 19 октомври 2009
  15. Victoria 1867, IV. 21A
  16. Victoria 1867, VI. 92
  17. Victoria 1867, VI. 91
  18. Elizabeth II (29 март 1982), Constitution Act, 1982, 33, Ottawa: Queen's Printer for Canada, Посетен на 20 октомври 2009
  19. Library of Parliament. "Usher of the Black Rod in the Senate". Queen's Printer for Canada. Посетен на 19 октомври 2009
  20. Elizabeth II (12 януари 2008). "Notice of Vacancy, Usher of the Black Rod".Canada Gazette (Ottawa: Queen's Printer for Canada) 142 (2): 74. Посетен на 26 януари 2009
  21. "Officers and Officials of Parliament". Queen's Printer for Canada. Посетен на 27 май 2011
  22. Government of Canada. "Speech From the Throne > Frequently Asked Questions". Queen's Printer for Canada. Посетен на 4 юни 2010
  23. Library of Parliament. "Parliament > Officers and Officials of Parliament > Procedural Officers and Senior Officials > Senate". Queen's Printer for Canada. Посетен на 19 май 2009
  24. Royal Household. "Royal events and ceremonies > State Opening of Parliament". Queen's Printer. Посетен на 13 октомври 2012
  25. Elizabeth II (12 юли 2008), Canada Elections Act, 56.1.(2): Queen's Printer for Canada, Посетен на 3 май 2011
  26. Parliament of Canada. "House of Commons Procedure and Practice > 20. Committees > Types of Committees and Mandates". Queen's Printer for Canada. Посетен на 6 февруари 2011
  27. Victoria 1867, IV.18
  28. Canadian Heraldic Authority. "Public Register of Arms, Flags and Badges of Canada > Parliament of Canada". Queen's Printer for Canada. Посетен на 8 август 2010
  29. Vongdougngchanh, Bea (8 март 2010). "Parliament's budget boosted to $583,567,000 this year". The Hill Times (Ottawa). Посетен на 6 януари 2011
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Канада“         Портал „Канада“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Парламент_на_Канада&oldid=10963705“.