Паскал Трокши
| Паскал Трокши Paskal Trokshi | |
| албански католически духовник | |
 | |
| Роден |
Малкуч, Османска империя |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Паскал Трокши в Общомедия | |
Паскал (Пашк) Трокши (на албански: Paskal Trokshi, Pashk Trokshi; на италиански: Pasquale Trosksi) е албански духовник от XIX – XX век, прелат на Римокатолическата църква.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 2 януари 1850 година.[2] Според албанолога Робърт Елси родното му място е Делбнищ, Курбин,[3] а според други източници е роден в село Малкуч край Драч в семейството на Як Трокши и Диела Вати. Като млад остава сирак и отива с брат си Хиела при мейчиния си род в Курбин.[4]
Способностите му са забелязани от драчкия архиепископ Рафаеле д'Амброзио, който резидира в Делбнищ.[4] С негова помощ получава основно образование в селото си, след което учи теология и философия в Албанската папска семинария в Шкодра. Довършва образованието си в Рим и в 1873 година е ръкоположен за свещеник.[3][4] Служи като секретар на априепископ Рафаеле.[3] Мнението за Трокши е, че е интелигентен, но също така склонен към корупция и пиянство.[3]
На 10 януари 1893 година е назначен за архиепископ на Скопската католическа епархия.[2] На 5 май 1893 година е ръкоположен за епископ от Паскуале Герини, Рафаеле д'Амброзио и Пренг Дочи в параклиса на Шкодренската семинария.[4] Като архиепископ, за разлика от предшествениците си, се противопоставя на славянизацията на енориите и въвежда серия радикални промени в диоцеза.[3] Така в 1897 година отново отваря албанското училище в Стубла,[4] датиращо още от 1584 година, но затворено от османските власти.[5] Успява да отвори албански училища и в Дяково, Печ, Злокучане, Феризово.[4] Антиславянската му политика води до обвинения в преследване на хърватските му енориаши и прави архиепископа непопулярен.[3] Служителите в австро-унгарското консулство го смятат за умствено и емоционално нестабилен и неподходящ за епископската катедра.[3] Когато Трокши иска да посети Призренската семинария в 1905 година, ректорът Иларион Весич се допитва до руското консулство в Призрен дали има нещо против и консулът отговаря, че според него Трокши „не е нито австрийски, нито италиански човек, а най-вече брани албанските интереси“.[6]
На 29 април 1908 година подава оставка и на 8 май 1908 година е назначен за титулярен наколски архиепископ.[2]
Умира на 28 юли 1917 година в Рим.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ tros // Посетен на 12 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д Archbishop Pasquale Trosksi † // Catholic Hierarchy. Посетен на 25 октомври 2015.
- ↑ а б в г д е ж Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 449. (на английски)
- ↑ а б в г д е Marku, Kastriot. IMZOT PASHK TROKSHI, ARQIPESHKËV I SHKUPIT (1850-1917) // Gazeta 55. Посетен на 25 октомври 2015.
- ↑ Dhimitër S Shuteriqi. Marin Beçikemi dhe shkrime të tjera. Shtëpia Botuese „Naim Frashëri“, 1987. OCLC 28931320. с. 92.
- ↑ Новаков, Александра Ж. Средње српске школе у Османском царству (1878 – 1912). Докторска дисертација. Нови Сад, Универзитет у Новом Саду. Филозофски факултет. Одсек за историју, 2014. с. 184. (на сръбски)
| Андреа Логореци | → | скопски архиепископ (10 януари 1893 – 29 април 1908) |
→ | Лазар Миеда |
| Джузепе Антонио Вирдия | → | наколски архиепископ (8 май 1908 – 28 юли 1917) |
→ | Станислав Казимир Рускиевич |
