Паул Райхард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паул Райхард
Paul Reichard
германски изследовател
Роден
Починал
Погребан Германия

Националност Флаг на Германия Германия

Паул Райхард (на немски: Paul Reichard) е германски пътешественик, изследовател на Африка.

Ранни години (1854 – 1880)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 декември 1854 година в Нойвид, Рейнланд-Пфалц, Германия. Учи в Мюнхен и след дипломирането си известно време работи като инженер в Кайзерслаутерн. През 1880 „Германското африканско дружество“ организира експедиция в Източна Африка, с цел построяване на базова станция на югозапад от сегашния танзанийски град Табора. Райхард се записва като доброволец в експедицията и дарява 50 000 марки. Започва да се подготвя и оборудва, като взема уроци и по суахили.

Експедиционна дейност в Източна Африка (1880 – 1884)[редактиране | редактиране на кода]

Експедицията е ръководена от полковника в оставка фон Шолер и устниците в нея са Емил Кайзерастроном и географ, Рихард Бьомзоолог и Паул Райхард – техническо лице. През юли 1880 групата потегля от Багамойо, според инструкциите основава на набелязаното място базова станция и през следващите девет месеца пристъпва към систематично изучаване на обкръжаващата територия. Скоро фон Шолер заминава за Германия и ръководител на групата става Бьом. Тримата изследват река Угала и притока ѝ Вала (всички от системата на река Малагараси), посещават езерото Танганика и езерото Руква, където Емил Кайзер умира през ноември 1882.

След смъртта на Кайзер, Бьом и Райхард, през декември 1882, преместват базата си на езерото Танганика и продължават изследванията си в района. През септември 1883 от брега на Танганика двамата се отправят на запад в областта Катанга. Пресичат река Ловуа (десен приток на Луалаба), малко след изтичането ѝ от езерото Мверу, заобикалят от север платото Кунделунгу и през ноември достигат до река Луфира (десен приток на Луалаба), при водопада Киубо (9°31′ ю. ш. 27°02′ и. д. / 9.516667° ю. ш. 27.033333° и. д.). След два месеца пътешествениците достигат до Бункея (10°24′ ю. ш. 26°58′ и. д. / 10.4° ю. ш. 26.966667° и. д.), резиденция на върховния вожд на местните племена. Заедно с неговите войски, които се бият с други местни племена, двамата германци се отправят на север, пресичат платото Маника (Биано) и се спускат в долината на река Луалаба, където откриват езерото Упемба (8°38′ ю. ш. 26°24′ и. д. / 8.633333° ю. ш. 26.4° и. д.). Там на 27 март 1884 Бьом умира от жълта треска и Райхард остава сам.

След завръщането си в Бункея Райхард изследва района на горното течение на река Луфира, но така и не открива изворите ѝ, но затова пък става първият европеец, който открива и посещава едни от най-големите медни находища в света. Впоследствие отношенията между германеца и върховния вожд се обтягат и Райхард си пробива път обратно до езерото Танганика с оръжие в ръка, преследван от войските на вожда. Пресича от юг на север платото Кунделунгу (1717 м), през ноември 1884 достига до езерото и оттам се завръща в Занзибар.

Следващи години (1885 – 1938)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си в Европа за известно време Райхард живее в Ница, след това се премества в Берлин-Шарлотенбург, където умира на 19 септември 1938 година на 83-годишна възраст.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Bericht über seinen Reisen in Ostafrika und das Quellgebiet des Kongo, <Verhandlungen der Gesellschaft für Erdkunde zu Berlin>, 1886, Nr. 2.
  • Die Wanjanuesi, in: Zeitschrift für Erdkunde 24(1889).
  • Das afrikanische Elfenbein und sein Handel. In: Deutsche Geographische Blätter 12(1889).
  • Was soll mit den befreiten Sklaven geschehen. In: Deutsche Kolonialzeitung 6(1889).
  • Vorschläge zu einer praktischen Reiseausrüstung für Ost- und Centralafrika, Berlin 1889.
  • Dr. Emin Pascha. Ein Vorkämpfer der Kultur im Innern Afrikas, Leipzig 1891.
  • Deutsch-Ostafrika. Das Land und seine Bewohner. Seine politische und wirtschaftliche Entwicklung, Leipzig 1892: ND Bremen 2010.
  • Stanley, Berlin 1897. (= Geisteshelden Bd.24)

Източници[редактиране | редактиране на кода]