Паул Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Два герба на графовете Фугер (1530)
Бившият дворец Микхаузен

Паул Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (на немски: Paul Fugger von Kirchberg und Weißenhorn; 13 октомври 1637 в Аугсбург; † 27 април 1701 в Мюнхен) от род Фугер е граф на Фугер-Кирхберг-Вайсенхорн в Бавария, господар на Микхаузен и Дутенщайн в Швабия, имперски дворцов съветник и дворцов „оберстхофмайстер“ (кемерер) и председател на тайния съвет на Курфюрство Бавария.

Той е най-малкият син (16-то дете) на генерал Ото Хайнрих Фугер (1592 – 1644), граф на Кирхберг-Вайсенхорн, господар на Микхаузен, Грьоненбах и Матсис, императорски губернатор в Аугсбург, и втората му съпруга фрайин Мария Елизабет фон Валдбург-Цайл (1600 – 1660), дъщеря на фрайхер имперски трушсес Фробен фон Валдбург-Цайл (1569 – 1614) и Анна Мария фрайин фон Тьоринг (1578 – 1636). Внук е на Кристоф Фугер фон Кирхберг, господар на Гльот (1566 – 1615) и графиня Мария фон Шварценберг (1572 – 1622). През 1528 г. Раймунд Фугер († 1535) купува господствата Микхаузен и Мюнстер от господарите фон Фрайберг.

Брат е на Бонавентура Фугер (1619 – 1693), граф на Кирхберг-Вайсенхорн, господар на Кирххайм и Шмихен, Себастиан Фугер (1620 – 1677), господар на Нордендорф, Вьорт, Матсис и Дутенщайн, и Кристиан Фробен Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (1627 – 1672).

От 1685 г. Паул Фугер е „обристкемерер“ и таен съветник на баварския курфюрст Максимилиан II Емануел. През 1692 г. той става дворцов „обристхофмайстер“ и таен съветник, най-високата дворцова служба, и председател на тайния съвет на Курфюрство Бавария.

От 1691 до 1695 г. Паул Фугер построява почти наново двореца в Микхаузен.[1]

Паул Фугер умира на 27 април 1701 г. в Мюнхен на 63 години и е погребан в църквата „Св. Волфганг“ в Микхаузен.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Паул Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн се жени на 7 януари 1666 г. в Инсбрук за фрайин Мария Клаудия Виктория Хаузман фон Намеди († 12 август 1684). Те имат 13 деца:[2][3][4]

  • Йохан Антон Йозеф (* 19 февруари 1669; † ?)
  • Мария Аделхайд Йозефа (* 5 март 1670; † 8 декември 1707), монахиня в Ландсхут
  • Мария Антония Юдит (* 7 март 1671, Аугсбург; † 15 май 1738), монахиня в Инсбрук
  • Мария Анна Розина (* 12 март 1672; † ?)
  • Мария Роза Доротея (* 9 април 1673; † ?)
  • Максимилиан Париз Карл Йозеф (* 15 април 1674, Аугсбург; † 10 януари 1705/1708, Аугсбург), господар на Микхаузен и 1/2 Швиндег, женен на 12 март 1699 г. за графиня Изабела Терезия фон Магнис (* 1678; † 1702)
  • Мария Катарина (* 3 април 1675, Аугсбург; † 15 юни 1748, Забор), омъжена на 18 септември 1704 г. в Дюселдорф за граф Адам Файт Лазански з Букове (* 25 май 1680, Прага; † 17 май 1737, Прага Страхов)
  • Мария Клара Франциска (* 4 април 1676, Аугсбург; † 30 ноември 1747, Ландсхут) Урсулин, монахиня в Ландсхут
  • Мария Маргарета (* 4 април 1677, Аугсбург; † 16 октомври 1724, Менгкофен), омъжена 1702 г. за фрайхер Франц Адам Йозеф фон Лерхенфелд († 1742)
  • Елизабета Роза Доминика (* 16 май 1678; † ?)
  • Мария Елизабета Филипина (* 7 декември 1679; † 12 декември 1679)
  • Пиус Йозеф (* 1680; † 14 февруари 1732, Микхаузен), господар на Микхаузен и 1/2 Швиндег, женен на 2 ноември 1705 г. в Гюнцбург за фрайин Мария Анна Фолмер фон Ридерн (* 1686; † 1754)
  • Мария Магдалена (* 1681; † 7 април 1726, Аугсбург)

Паул Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн се жени втори път на 1 юли 1685 г. в Св. Петер, Мюнхен за Мария Анна Катерина Франка дьо Сан Мартино д'Аглие марчеза ди Сан Германо (* 24 януари 1651; † 1 януари 1729, Мюнхен), вдовица на граф Максимилиан Фердинанд фон Тоеринг-Зефелд (* 1632; † 25 септември 1683, Виена), дъщеря на Октаве ди Сан Мартино, маркиз де Сент Гермен и Луиза Кристина Дамас де Кастелане. Бракът е бездетен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Martin Kluger: Die Fugger um Augsburg, München und Ulm. Adel, Schlösser und Kirchen. Context Verlag, Augsburg 2012, ISBN 978-3-939645-43-6.
  • Christian Meyer, Carl von Landmann: Fugger. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 8, Duncker & Humblot, Leipzig 1878, S. 179 – 185.
  • Wolfgang Zorn: Fugger, Ottheinrich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 722 (Digitalisat).
  • Mark Häberlein: Die Fugger: Geschichte einer Augsburger Familie (1367 – 1650). Verlag W. Kohlhammer, Stuttgart 2006, ISBN 978-3-17-018472-5. S. 154, 174 – 176, 189 – 196
  • Ute Monika Schwob: Fugger. In: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Band 1. München 1974, S. 554 – 557
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.), 9:48,50 .
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1961 337

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Bernd-Peter Schaul: Schwaben. Hrsg.: Michael Petzet, Bayerisches Landesamt für Denkmalpflege (= Denkmäler in Bayern. Band VII). Oldenbourg, München 1986, ISBN 3-486-52398-8.
  2. Otto Heinrich Fugger Graf zu Kirchberg u. Weissenhorn, ww-person.com
  3. Paul Fugger Graf von Kirchberg und Weissenhorn, Genealogics – Leo van de Pas
  4. Fugger 4, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]