Направо към съдържанието

Пенко Рафаилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пенко Рафаилов
Лична информация
ПрякорПената
Роден12 юли 1911
Починал?
Постполузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1927 – 1935
1935
1935 – 1937
1937 – 1938
Славия София
ФК 13
Левски София
РК Страсбург


12
1


(5)
(0)
Национален отбор
1930 – 1937 България21(2)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Пенко Рафаилов (Пената) е бивш български футболист. Най-известен като футболист на Славия, Левски и френския Страсбург. След края на футболната си кариера живее в Мюнхен, където работи като певец в ресторанти.[1]

Син е на свещеника Рафаил Алексиев. Брат е на певеца Георги Рафаилов и футболиста Александър Рафаилов.

Състезател на „Славия“ София между 1927 и 1935 г. Напуска „белите“ поради скандал с друг от водещите играчи на отбора Димитър Байкушев.[2] Закратко преминава в редиците на ФК 13,[3] преди да подсили Левски. С екипа на „Левски“ е шампион на България и носител на Купата на България през сезон 1936/1937 г.[4] 1От юни 1937 г. до юни 1938 г. е играч на френския „Страсбург“. Записва само 1 мач в първенството - при равенството 2:2 с Олимпик (Марсилия) от третия кръг на Националната дивизия.[5]

В периода 1930 – 1937 г. има общо има 21 мача за националния отбор по футбол, в които е отбелязал 2 гола.[6] Носител на Балканската купа за 1932 г. Рафаилов е участник в първата квалификация на българския национален отбор – на 25 март 1934 г. срещу отбора на Унгария.[7] На 11 юли 1937 г. Рафаилов е участник и един от голмайсторите при една от най-големите победи на националния отбор над Югославия – 4:0.[8]

  1. Пенко Рафаилов – retro-football.bg
  2. >Милчев, Силвестър. Футболната романтика на България, Първа част. с. 30
  3. Милчев, Силвестър. Футболната романтика на България, Първа част. с. 306
  4. Профил на играча на страницата LevskiSofia.info
  5. Профил в Transfermarkt
  6. ((en)) Статистика за Пенко Рафаилов на страницата eu-football.info
  7. Пайташев, Румен. „Футбол: история на световните първенства“. София. Книгоиздателска къща „Труд“. 2006 г. стр. 27. ISBN 978-954-528-601-8
  8. Мачовете на България срещу Югославия до Втората световна война[неработеща препратка]