Пенко Рафаилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пенко Рафаилов
Лична информация
ПрякорПената
Роден12 юли 1911
Починал?
Постполузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1927 – 1935
1935
1935 – 1937
1937 – 1938
Славия София
ФК 13
Левски София
РК Страсбург


12


(5)
Национален отбор
1930 – 1937 България21(2)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Пенко Рафаилов (Пената) е бивш български футболист. Най-известен като футболист на Славия, Левски и френския Страсбург. След края на футболната си кариера живее в Мюнхен, където работи като певец в ресторанти.[1]

Син е на свещеника Рафаил Алексиев. Брат е на певеца Георги Рафаилов и футболиста Александър Рафаилов.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Състезател на „Славия“ София между 1927 и 1935 г. Напуска „белите“ поради скандал с друг от водещите играчи на отбора Димитър Байкушев.[2] Закратко преминава в редиците на ФК 13,[3] преди да подсили Левски. С екипа на „Левски“ е шампион на България и носител на Купата на България през сезон 1936/1937 г.[4] 1От юни 1937 г. до юни 1938 г. е играч на френския „Страсбург“

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1930 – 1937 г. има общо има 21 мача за националния отбор по футбол, в които е отбелязал 2 гола.[5] Носител на Балканската купа за 1932 г. Рафаилов е участник в първата квалификация на българския национален отбор – на 25 март 1934 г. срещу отбора на Унгария.[6] На 11 юли 1937 г. Рафаилов е участник и един от голмайсторите при една от най-големите победи на националния отбор над Югославия – 4:0.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенко Рафаилов – retro-football.bg
  2. >Милчев, Силвестър. Футболната романтика на България, Първа част. с. 30
  3. Милчев, Силвестър. Футболната романтика на България, Първа част. с. 306
  4. Профил на играча на страницата LevskiSofia.info
  5. ((en)) Статистика за Пенко Рафаилов на страницата eu-football.info
  6. Пайташев, Румен. „Футбол: история на световните първенства“. София. Книгоиздателска къща „Труд“. 2006 г. стр. 27. ISBN 978-954-528-601-8
  7. Мачовете на България срещу Югославия до Втората световна война[неработеща препратка]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]