Пероопашата тупая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пероопашата тупая
Ptilocercus lowii.jpg
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Scandentia Тупайоподобни
семейство: Ptilocercidae
род: Ptilocercus
вид: P. lowii Пероопашата тупая
Научно наименование
Уикивидове Ptilocercus lowii
Gray, 1848
Уикивидове Ptilocercus lowii
Gray, 1848 г.
Синоними
  • Ptilocercus lowi
Разпространение
Pen-tailed Treeshrew area.png
Пероопашата тупая в Общомедия

Пероопашатите тупаи (Ptilocercus lowii) са вид дребни бозайници, единствен представител на род Ptilocercus и семейство Ptilocercidae.

Разпространени са в горите на полуостров Малака и близките части на Малайския архипелаг.[1] За разлика от останалите тупаи те са активни само през нощта.

Пероопашатите тупаи са единствените диви бозайници, за които е известно, че редовно консумират алкохол. Изследвания на животни в Малайзия показват, че те прекарват няколко часа всяка нощ, поглъщайки еквивалента на 10 до 12 чаши вино с алкохолно съдържание до 3,8%, пиейки естествено ферментирал нектар на палмата бертам (Eugeissona).[2] Този нектар има едно от най-високите алкохолни съдържания сред естествените храни.

Въпреки че консумират значителни количества алкохол, пероопашатите тупаи не показват признаци на опияняване, вероятно поради разлики в метаболизма в сравнение с хората. Консумацията на алкохол се смята за еволюционна адаптация, но физиологичните функции на повишеното алколохно съдържание в кръвта на тупаите не са добре проучени.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Han, K. H., Stuebing, R.. Ptilocercus lowii. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. (на английски)
  2. Tiny Tree Shrew Is World's Heaviest Drinker. // Fox News. 30 юли 2008.
  3. Wiens, Frank и др. Chronic intake of fermented floral nectar by wild tree-shrews. // Proceedings of the National Academy of Sciences 105 (30). 2008. DOI:10.1073/pnas.0801628105. с. 10426–10431. Посетен на 29 юли 2008.