Пероопашата тупая
| Пероопашата тупая | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Gray, 1848 | ||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Пероопашата тупая в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Пероопашатите тупаи (Ptilocercus lowii) са вид дребни бозайници, единствен представител на род Ptilocercus и семейство Ptilocercidae.
Разпространени са в горите на полуостров Малака и близките части на Малайския архипелаг.[2] За разлика от останалите тупаи те са активни само през нощта.
Пероопашатите тупаи са единствените диви бозайници, за които е известно, че редовно консумират алкохол. Изследвания на животни в Малайзия показват, че те прекарват няколко часа всяка нощ, поглъщайки еквивалента на 10 до 12 чаши вино с алкохолно съдържание до 3,8%, пиейки естествено ферментирал нектар на палмата бертам (Eugeissona).[3] Този нектар има едно от най-високите алкохолни съдържания сред естествените храни.
Въпреки че консумират значителни количества алкохол, пероопашатите тупаи не показват признаци на опияняване, вероятно поради разлики в метаболизма в сравнение с хората. Консумацията на алкохол се смята за еволюционна адаптация, но физиологичните функции на повишеното алколохно съдържание в кръвта на тупаите не са добре проучени.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ptilocercus lowii (Gray, 1848). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Han, K. H., Stuebing, R. Ptilocercus lowii. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2013.1. International Union for Conservation of Nature, 2008. (на английски)
- ↑ Tiny Tree Shrew Is World's Heaviest Drinker. // Fox News. 30 юли 2008.
- ↑ Wiens, Frank и др. Chronic intake of fermented floral nectar by wild tree-shrews. // Proceedings of the National Academy of Sciences 105 (30). 2008. DOI:10.1073/pnas.0801628105. с. 10426–10431. Посетен на 29 юли 2008.