Петдесетходово правило

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Петдесетходовото правило в шахмата е записано в точка 9.3 от Правилника за шахмата на ФИДЕ. То гласи: [1][2][3]

9.3. Партията е реми, при правилно искане на състезателя, който е на ход, ако:
  • 9.3.1. той запише в своя протокол ход, който не може да бъде променен и декларира пред съдията, че възнамерява да направи този ход, в резултат на който за последните 50 последователни хода, направени от всеки състезател не е преместена пешка или не е извършено вземане или
  • 9.3.2. последните 50 последователни хода, направени от всеки състезател са без преместване на пешка или извършено вземане.

Правилото за 50 хода е въведено от Руи Лопес през 1561 г. Впоследствие е допълвано и променяно. Ако играч не поиска прилагането му, играта продължава. След 75 такива хода партията трябва да се определи от съдията като завършила наравно съгласно правилото за 75 хода.

Андржей Филипович – Петър Смедеревац
Поляница-Здруй, 1966
abcdefgh
8
Chessboard480.svg
черна дама на бяло поле e8
черен топ на черно поле a7
черен офицер на черно поле c7
черен топ на бяло поле d7
черен кон на бяло поле f7
черен цар на черно поле g7
черна пешка на черно поле b6
черен офицер на бяло поле c6
черна пешка на бяло поле e6
черна пешка на бяло поле g6
черна пешка на черно поле a5
черна пешка на черно поле c5
черен кон на бяло поле d5
бяла пешка на черно поле e5
черна пешка на бяло поле f5
черна пешка на бяло поле h5
бяла пешка на бяло поле a4
черна пешка на черно поле d4
бяла пешка на черно поле f4
бяла пешка на черно поле h4
бял кон на черно поле a3
бяла пешка на бяло поле b3
бяла пешка на бяло поле d3
бял офицер на бяло поле f3
бяла пешка на черно поле g3
бял кон на бяло поле h3
бяла пешка на бяло поле c2
бял офицер на черно поле d2
бял цар на черно поле h2
бял топ на черно поле a1
бял топ на черно поле e1
бяла дама на бяло поле h1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Реми по правилото за 50 хода

Формулировки и допълнения[редактиране | редактиране на кода]

В случай на претенция за равенство в съответствие с т. 9.3.1., ходът, записан от играча, не трябва да бъде вземане или ход на пешка. </ref> Играчите не са задължени да изискват прилагането на това правило възможно най-скоро (т.е. когато са изиграни точно 50 хода без взимане и движение на пионките): равенство може да се поиска по всяко време, ако последните 50 хода отговарят на правилото.

Реалните случаи на прилагане на това правило обикновено се отнасят до ендшпила, но играта Андржей Филипович – Петър Смедеревац (Поляница-Здруй, Полша, 1966) завършва с равенство на 70-ия ход по искане на Филипович без нито едно вземане, а последният ход с пешка е направен на 20-ия ход. [4]

Правило за 75 хода[редактиране | редактиране на кода]

Ако никой от играчите не изисква равенство според правилото за 50 хода, играта е можела да продължи (теоретично – за неопределено време). Обаче през 2014 г. в правилата на ФИДЕ е въведено правило за 75 хода, което е дефинирано в точка 9.6.2 от Правилника за шахмата на ФИДЕ: [3]

9.6 Ако се случи една или и двете от следните ситуации, партията е реми:
  • 9.6.1. веднага щом същата позиция е възникнала поне пет пъти в съответствие с член 9.2.2,
  • 9.6.2. веднага щом са направени поне 75 хода от всеки играч, без да се е движила пешка и без да е взета фигура. Ако с последния ход се съчетават двата случая, този има приоритет.

След 75 последователни хода без вземане и ходове с пешка, играта автоматично се обявява за равенство, освен ако последният ход не е мат. Така безкрайната игра вече е напълно изключена. На практика, ако позицията е равна, играчите ще се съгласят на равенство по-рано, а ако позицията е неравна, правилото работи в полза на по-слабата страна, която най-вероятно ще се опита да го използва.

История[редактиране | редактиране на кода]

Известно е, че подобно правило от 70 хода е съществувало и в играта шатрандж, която е предшественик и подобие на шаха. Правилото за 50 хода се среща за първи път в книгата на испанския шахматист Руи Лопес през 1561 г. През XVI-XVII век италианският шахматист и теоретик Пиетро Карера е вярвал, че броят на ходовете според това правило трябва да бъде 24, а през XIX век френският шахматист Луи-Шарл Мае де Лабурдоне – че трябва да бъде увеличен до 60.

През XIX век правилото се прилага в различни версии и само за определени ендшпили. Отброяването на 50 хода е започвало не от последното вземане или движение на пионката, а от момента, в който един от играчите поиска да започне това отброяване. По-нататък след вземането или хода на пешката, отброяването продължава, а не започна отново.

До началото на XX век се счита, че всички партии, които е възможно да бъдат спечелени, могат да бъдат спечелени в рамките на тези 50 хода. Тогава анализите на руския шахматист и теоретик Алексей Троицки върху ендшпилите с 2 коня и с топ и офицер срещу топ показват, че има изключения от това предположение, при които победа се постига в повече от 50 хода. В тази връзка ФИДЕ през 1928 г. установява правило от 50 хода с изключение за ендшпили, за които е доказано, че победа може да бъде постигната в повече от 50 хода. По този начин, за ендшпил „топ и офицер срещу топ“, където максималният брой ходове, необходими за победа, е 66 (всъщност – 59), числото 50 е променено на 132 (66 × 2).

През 1952 г. това правило е ревизирано: броят на ходовете за определени позиции се променя от 50 на 100, при условие, че играчите се съгласят за това веднага след преминаването към съответния ендшпил.

Официалното правило в изданието от 1965 г. е формулирано по следния начин: „Броят ходове може да бъде увеличен за определени позиции, при условие че това увеличение и тези позиции са били ясно дефинирани преди началото на играта.“ В тази връзка през 80-те години са направени промени в правилата, които увеличават броя на разрешените ходове за някои комбинации от фигури (например два коня срещу пешка). С развитието на компютърния анализ на ендшпила обаче са открити и други изключения, така че Международната федерация по шахмат през 1992 г. решава да отмени всички изключения от това правило.

ФИДЕ добави изключения от правилото през декември 1984 г., което позволи 100 хода за определени разпределения на материалите, особено в топа и епископа срещу финала на топа.

През 1982 г. правилото е конкретизирано. Считано от декември 1984 г., броят на ходовете се увеличава от 50 на 100 за три вида окончания:

  • Топ и офицер срещу топ.
  • Два коня срещу блокирана пешка (на определени полета).
  • Топ и пешка на a2 (бели) срещу офицер по тъмни квадрати и пешка на a3 (черни) и симетрични позиции.

През 1989 г. правилото отново се променя благодарение на анализи, проведени от програмата на Кен Томпсън. Освен това, след протести на много гросмайстори, ФИДЕ намалява максимално допустимия брой ходове на 75. Числото 50 е заменено със 75 (вместо 100), но за шест вида окончания:

  • Топ и офицер срещу топ.
  • Два коня срещу пешка.
  • Дама и пешка на предпоследния ред срещу дама.
  • Дама срещу два коня.
  • Дама срещу два офицера.
  • Два офицера срещу кон.

Ендшпилът „Топ и пешка a2 срещу офицер и пешка a3“ е бил премахнат от списъка, тъй като в официалната практика почти никога не се е случвал.

Междувременно компютърният анализ на крайната игра продължава, в резултат на което се откриват още много ендшпили, които могат да завършат с победа за повече от 50 хода. Вместо да ги систематизира и легализира, през 1992 г. ФИДЕ взима решение за премахване на всички изключения от правилото за 50 хода от 1 януари 1993 г.

През 2014 г. Международната федерация по кореспондентски шах отменя правилото за 50 хода. Това правило обаче важи, когато се играе класически шах лице в лице.

През 2008 г. е открита комбинация в 517 хода, която печели специфичен ендшпил с дама и кон срещу топ, офицер и кон. Към 2020 г. рекордът е 549 хода, необходими за мат в позиция с дама и пешка срещу топ, офицер и кон (диаграма 4). [5]

Диаграма 1
abcdefgh
8
Chessboard480.svg
черен цар на бяло поле f7
бяла пешка на бяло поле c6
бял цар на черно поле d6
черен топ на бяло поле f5
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Мат в 43 хода [5]
Диаграма 2
abcdefgh
8
Chessboard480.svg
черна пешка на черно поле b4
бяла пешка на бяло поле e4
бяла пешка на черно поле e3
черен цар на черно поле b2
бял цар на бяло поле d1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Мат в 127 хода [5]
Диаграма 3
abcdefgh
8
Chessboard480.svg
черен цар на бяло поле g8
черен кон на бяло поле f7
бяла пешка на бяло поле d5
черен кон на бяло поле f3
бял топ на черно поле b2
бял цар на бяло поле c2
бял кон на бяло поле b1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Мат в 262 хода [5]
Диаграма 4
abcdefgh
8
Chessboard480.svg
черен кон на черно поле b8
черен цар на черно поле d8
бяла дама на черно поле g7
бял цар на черно поле f6
бяла пешка на бяло поле g6
черен офицер на черно поле h4
черен топ на бяло поле b3
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Мат в 549 хода [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Правилник за шахмата на ФИДЕ към 1 юли 2009
  2. FIDE Laws of Chess taking effect from 1 January 2018 FIDE. Изтеглено на 26 август 2020.
  3. а б Übersetzung der FIDE Laws of Chess: Die FIDE – Schachregeln, Deutscher Schachbund. Изтеглено на 26 август 2020.
  4. Andrzej Filipowicz vs Petar Smederevac 1/2-1/2, Френска защита (C00), IV Мемориал „Рубинщайн“, Поляница-Здруй, Полша, 14 кръг, 25 август 1966.
  5. а б в г д Играть на уровне бога: как ИИ научился побеждать человека – История ИТ, искусственный интеллект ИИ, Научно-популярное; PVSM, 2016-06-10.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Fifty-move rule“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.