Шатрандж
Шатрандж (на персийски: شَطْرَنْج, šātranj) е настолна логическа игра за двама играчи, наследила чатурангата, и е непосредствен предшественик на шахмата.
Правила на играта[редактиране | редактиране на кода]
Дъска и фигури[редактиране | редактиране на кода]
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
| 8 |                      | 8 | |||||||
| 7 | 7 | ||||||||
| 6 | 6 | ||||||||
| 5 | 5 | ||||||||
| 4 | 4 | ||||||||
| 3 | 3 | ||||||||
| 2 | 2 | ||||||||
| 1 | 1 | ||||||||
| a | b | c | d | e | f | g | h | ||
На шатрандж се е играело на квадратна дъска с размер 8x8 полета, аналогична на шахматната. В играта участват двама играчи, всеки от тях има по един комплект фигури (черни и бели). В комплекта влизат: цар, дама, два офицера, два коня, два топа, осем пешки. В началото на партията фигурите се подреждат на противоположните страни на дъската, напълно аналогично на класическия шах, с изключението, че царят и царицата можело да са с разменени места (но царете винаги трябва да са един срещу друг).
Правила за движението на фигурите[редактиране | редактиране на кода]
Фигурите цар (шах), топ (рух) и кон (фарас) се движат както и в съвременния шахмат.
Разлики от съвременния шахмат:
- Офицерът (алфил) се мести по диагонал през едно поле, при което полето, през което е ходът, може да е заето. Той е много слаба фигура, може да се мести само до осем полета на дъската.
- Дамата (ферс) се мести и бие до едно поле по диагонал.
- Пешката (байдак) се мести само напред, на едно поле, или бие по диагонал на едно поле напред. Пешка, стигнала края на дъската, се превръща в царица.
- Рокадата на царя и топа не е позволена.
История[редактиране | редактиране на кода]
Играта шатрандж е сформирана в арабския Изток през VII век – VIII век в. като променен вариант на чатурангата, дошла от Индия.
Още през IX век играта става изключително популярна в Средна Азия. На шатрандж се играело във всички социални слоеве. Активно се развива теорията на играта. Издават се книги за обучение на изкуството шатрандж. Популярни били т. нар. мансуби – задачи за бързо решаване на комбинации.
През IX век, в периода, когато арабите завладяват Испания, шатранджът попада в Западна Европа и тогава се превръща в съвременния шахмат. Почти по същото време през Средна Азия играта попада в Рус, вече под съвременното название „шахмат“, което е било прието от персите и таджиките.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Murray H.J.R. A History of Chess. Benjamin Press, Oxf., 1913. ISBN 0-936317-01-9.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Shatranj на сайта The Chess Variant Pages ((en))