Шатрандж

Персийски набор за игра на шатрандж (изнишки порцелан), XII век. Из колекцията на музея Метрополитън

Шатрандж (на персийски: شَطْرَنْج, šātranj) е настолна логическа игра за двама играчи, наследила чатурангата, и е непосредствен предшественик на шахмата.

Правила на играта

Дъска и фигури

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Шатрандж: една от двете възможни начални позиции

На шатрандж се е играело на квадратна дъска с размер 8x8 полета, аналогична на шахматната. В играта участват двама играчи, всеки от тях има по един комплект фигури (черни и бели). В комплекта влизат: цар, дама, два офицера, два коня, два топа, осем пешки. В началото на партията фигурите се подреждат на противоположните страни на дъската, напълно аналогично на класическия шах, с изключението, че царят и царицата можело да са с разменени места (но царете винаги трябва да са един срещу друг).

Правила за движението на фигурите

	a	b	c	d	e	f	g	h
8									8
7									7
6									6
5									5
4									4
3									3
2									2
1									1
	a	b	c	d	e	f	g	h

Ход на офицера (с белите точки) и на дамата (с черни кръстчета).

Фигурите цар (шах), топ (рух) и кон (фарас) се движат както и в съвременния шахмат.

Разлики от съвременния шахмат:

• Офицерът (алфил) се мести по диагонал през едно поле, при което полето, през което е ходът, може да е заето. Той е много слаба фигура, може да се мести само до осем полета на дъската.
• Дамата (ферс) се мести и бие до едно поле по диагонал.
• Пешката (байдак) се мести само напред, на едно поле, или бие по диагонал на едно поле напред. Пешка, стигнала края на дъската, се превръща в царица.
• Рокадата на царя и топа не е позволена.

История

Играта шатрандж е сформирана в арабския Изток през VII век – VIII век в. като променен вариант на чатурангата, дошла от Индия.

Още през IX век играта става изключително популярна в Средна Азия. На шатрандж се играело във всички социални слоеве. Активно се развива теорията на играта. Издават се книги за обучение на изкуството шатрандж. Популярни били т. нар. мансуби – задачи за бързо решаване на комбинации.

През IX век, в периода, когато арабите завладяват Испания, шатранджът попада в Западна Европа и тогава се превръща в съвременния шахмат. Почти по същото време през Средна Азия играта попада в Рус, вече под съвременното название „шахмат“, което е било прието от персите и таджиките.

Литература

• Murray H.J.R. A History of Chess. Benjamin Press, Oxf., 1913. ISBN 0-936317-01-9.

Външни препратки

• Shatranj на сайта The Chess Variant Pages ((en))