Шатрандж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Персийски набор за игра на шатрандж (изнишки порцелан), XII век. Из колекцията на музея Метрополитън

Шатрандж (на персийски: شَطْرَنْج, šātranj) е настолна логическа игра за двама играчи, наследила чатурангата, и е непосредствен предшественик на шахмата.

Правила на играта[редактиране | редактиране на кода]

Дъска и фигури[редактиране | редактиране на кода]

abcdefgh
8
Chessboard480.svg
черен топ на бяло поле a8
черен кон на черно поле b8
черен офицер на бяло поле c8
черен цар на черно поле d8
черна дама на бяло поле e8
черен офицер на черно поле f8
черен кон на бяло поле g8
черен топ на черно поле h8
черна пешка на черно поле a7
черна пешка на бяло поле b7
черна пешка на черно поле c7
черна пешка на бяло поле d7
черна пешка на черно поле e7
черна пешка на бяло поле f7
черна пешка на черно поле g7
черна пешка на бяло поле h7
бяла пешка на бяло поле a2
бяла пешка на черно поле b2
бяла пешка на бяло поле c2
бяла пешка на черно поле d2
бяла пешка на бяло поле e2
бяла пешка на черно поле f2
бяла пешка на бяло поле g2
бяла пешка на черно поле h2
бял топ на черно поле a1
бял кон на бяло поле b1
бял офицер на черно поле c1
бял цар на бяло поле d1
бяла дама на черно поле e1
бял офицер на бяло поле f1
бял кон на черно поле g1
бял топ на бяло поле h1
8
77
66
55
44
33
22
11
abcdefgh
Шатрандж: една от двете възможни начални позиции

На шатрандж се е играело на квадратна дъска с размер 8x8 полета, аналогична на шахматната. В играта участват двама играчи, всеки от тях има по един комплект фигури (черни и бели). В комплекта влизат: цар, дама, два офицера, два коня, два топа, осем пешки. В началото на партията фигурите се подреждат на противоположните страни на дъската, напълно аналогично на класическия шах, с изключението, че царят и царицата можело да са с разменени места (но царете винаги трябва да са един срещу друг).

Правила за движението на фигурите[редактиране | редактиране на кода]

Фигурите цар (шах), топ (рух) и кон (фарас) се движат както и в съвременния шахмат.

Разлики от съвременния шахмат:

  • Офицерът (алфил) се мести по диагонал през едно поле, при което полето, през което е ходът, може да е заето. Той е много слаба фигура, може да се мести само до осем полета на дъската.
  • Дамата (ферс) се мести и бие до едно поле по диагонал.
  • Пешката (байдак) се мести само напред, на едно поле, или бие по диагонал на едно поле напред. Пешка, стигнала края на дъската, се превръща в царица.
  • Рокадата на царя и топа не е позволена.

История[редактиране | редактиране на кода]

Играта шатрандж е сформирана в арабския Изток през VII векVIII век в. като променен вариант на чатурангата, дошла от Индия.

Още през IX век играта става изключително популярна в Средна Азия. На шатрандж се играело във всички социални слоеве. Активно се развива теорията на играта. Издават се книги за обучение на изкуството шатрандж. Популярни били т. нар. мансуби – задачи за бързо решаване на комбинации.

През IX век, в периода, когато арабите завладяват Испания, шатранджът попада в Западна Европа и тогава се превръща в съвременния шахмат. Почти по същото време през Средна Азия играта попада в Рус, вече под съвременното название „шахмат“, което е било прието от персите и таджиките.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • Shatranj на сайта The Chess Variant Pages ((en))