Петер Уотърхаус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петер Уотърхаус
Peter Waterhouse
Peter Waterhouse Hannover 2.jpg
Петер Уотърхаус през 2011 г.
Роден 24 март 1956 г. (63 г.)
Професия писател, преводач
Националност Флаг на Австрия Австрия
Жанр стихотворение, есе, роман, разказ, пиеса
Награди Австрийска държавна награда за литература (1995)
Литературна награда на Виена (2008)
Награда Ернст Яндл (2011)
Награда Николас Борн (2011)
Голяма австрийска държавна награда за литература (2012)
Петер Уотърхаус в Общомедия

Петер Уотърхаус (на немски: Peter Waterhouse) е австрийски писател и преводач, автор на стихотворения, есета, романи, разкази и пиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петер Уотърхаус е роден през 1956 г. в Берлин. Баща му е британски офицер, а майка му е австрийка. Уотърхаус израства двуезично и учи в катедралната гимназия във Ферден, Долна Саксония, където баща му няколко години служи като британски офицер за свръзка.

През 1975 г. полага матура в гимназията на Винзен (Луе)[1] Следва германистика и англицистика във Виенския университет, а също през 1981/82 г. в Южнокалифорнийския университет в Лос Анджелис.

През 1982 г. полага изпит за магистър, а през 1984 г. се дипломира във Виенския университет с теза „Утопията в поезията на Паул Целан“ и става доктор по философия.

Петер Уотърхаус е автор на стихотворения, есета, романи, разкази и пиеси. Освен това превежда художествена литература от английски и италиански.

Негови творби са преведени на английски, италиански, шведски, унгарски, норвежки и датски.

През 2000 г. Уотърхаус става инициатор на „Волфенбютелските разговори върху превода“.

Членува в Сдружението на австрийските писателки и писатели.

Живее във Виена.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Auf dem Weg zum „Kunst-Freien“, Diss., 1984
  • Menz, 1984
  • Besitzlosigkeit, Verzögerung, Schweigen, Anarchie, 1985
  • Passim, 1986
  • Das Klarfeld Gedicht, 1988
  • Diese andere Seite der Welt (zusammen mit Margit Ulama), 1989
  • Sprache, Tod, Nacht, außen, 1989
  • Kieselsteinplan für die unsichtbare Universität, 1990
  • Blumen, 1993
  • Verloren ohne Rettung, 1993
  • Die Schweizer Korrektur (zusammen mit Durs Grünbein und Brigitte Oleschinski), 1995
  • E 71, 1996
  • Die Geheimnislosigkeit, 1996
  • Im Genesis-Gelände, 1998
  • Lobreden auf den poetischen Satz (zusammen mit Robert Gernhardt und Anne Duden), 1998
  • Prosperos Land, 2001
  • Von herbstlicher Stille umgeben wird ein Stück gespielt, 2003
  • Die Nicht-Anschauung, 2005
  • (Krieg und Welt), 2006
  • Der Honigverkäufer im Palastgarten und das Auditorium Maximum, 2010
  • Die Auswandernden, 2016
  • Equus. Wie Kleist nicht heißt, 2018

Награди (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gymnasium Winsen 1959-1989. 30 Jahre Abitur. Jubiläumsschrift des Gymnasium Winsen Mai 1989

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]