Петко Здравков Здравелин
| Петко Здравков | |
| български писател и сценарист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1983 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Право | |
| Работил в | Главна прокуратура на НРБ |
| Литература | |
| Жанрове | роман, повест, драма |
| Известни творби | „Един прокурор разказва“ (1969) |
Петко Здравелин (псевдоним на Петко Михайлов Здравков) е български юрист,[1] писател и сценарист.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петко Здравков е роден на 24 май 1908 г. във Видин. През 1932 година завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1930 г. е член на легалната РП и на БОННС. Като съдебен изпълнител защитава безплатно комунистическите политически затворници. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. заема отговорни обществени постове, сред които отначало отговорен секретар на Околийския комитет на ОФ и член на Пленума на Градския комитет на БКП. Директор при Българска кинематография (1947-1950), прокурор в Главна прокуратура на НРБ (1951-1962), сътрудник в Националния съвет на ОФ (до 1965). От 1966 г. до 1977 г. е на отговорна работа в Министерството на правосъдието. Член на БКП.[2]
Умира през 1983 г.[2]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на стихове, разкази, драми, работи в областта на документалистиката и публицистиката. Книгата му „Един прокурор разказва“ (1969 г.) е основа на игралния филм „Авантаж“ (сценарий Руси Чанев и Георги Дюлгеров). Пише и произведения за деца.[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Вихри“ (стихове, 1932),
- „Моите приятели“ (разкази, 1938),
- „Това стана на улицата“ (драма в 4 действия, 1940),
- „Клепалото бие“ (битова драма в 3 д., 1941),
- „Из епохата на Априлското въстание“ (1941),
- „Детската престъпност и борбата с нея“ (1958),
- „Незабравимо детство“ (роман, 1959),
- „Възпитанието – основно средство за борбата с противообществените прояви на маловръстните“ (1961),
- „Безнадзорните“ (1963),
- „Киното и възпитанието“ (1963),
- „Радостта в семейството“ (1964),
- „Осиротели деца“ (1965),
- „В крак с живота“ (очерци, 1966),
- „За детската съдба“ (1967),
- „Противообществени прояви на маловръстните“ (1967),
- „Страници от едно наказателно дело“ (1968),
- „Един прокурор разказва“ (1969),
- „Маловръстните от улицата“ (1977),
- „Правното възпитание и борбата с пиянството“ (1978),
- „Гражданинът, обществото и законът“ (1979),
- „Изповеди на стария прокурор“ (1980),
- „Необикновената повест на един съдия“ (документална повест, 1982),
- „Писма от запустялата къща“ (1983),
- „Студентски хроники“ (документална повест, 1986)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- „Човек на паважа“ (1987), сценарист[3]
- „Дългият път на цигарата“ (1949), сценарист[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Знаменити личности свързани с Видин“, 18 март 2013[неработеща препратка] // info.e-vidin.com
- ↑ а б в г Петко Здравелин в Литературен свят.
- ↑ а б Петко Здравков-Здравелин // BGmovies.info