Петко Здравков Здравелин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петко Здравков
български писател и сценарист
Роден
Починал
1983 г. (74 г.)
Право
Образование Софийски университет
Работил в Главна прокуратура на НРБ
Литература
Жанрове роман, повест, драма
Известни творби „Един прокурор разказва“ (1969)

Петко Здравелин (псевдоним на Петко Михайлов Здравков) е български юрист,[1] писател и сценарист.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петко Здравков е роден на 24 май 1908 г. във Видин. През 1932 година завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1930 г. е член на легалната РП и на БОННС. Като съдебен изпълнител защитава безплатно комунистическите политически затворници. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. заема отговорни обществени постове, сред които отначало отговорен секретар на Околийския комитет на ОФ и член на Пленума на Градския комитет на БКП. Директор при Българска кинематография (1947-1950), прокурор в Главна прокуратура на НРБ (1951-1962), сътрудник в Националния съвет на ОФ (до 1965). От 1966 г. до 1977 г. е на отговорна работа в Министерството на правосъдието. Член на БКП.[2]

Умира през 1983 г.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на стихове, разкази, драми, работи в областта на документалистиката и публицистиката. Книгата му „Един прокурор разказва“ (1969 г.) е основа на игралния филм „Авантаж“ (сценарий Руси Чанев и Георги Дюлгеров). Пише и произведения за деца.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Вихри” (стихове, 1932),
  • „Моите приятели” (разкази, 1938),
  • „Това стана на улицата” (драма в 4 действия, 1940),
  • „Клепалото бие” (битова драма в 3 д., 1941),
  • „Из епохата на Априлското въстание” (1941),
  • „Детската престъпност и борбата с нея” (1958),
  • „Незабравимо детство” (роман, 1959),
  • „Възпитанието – основно средство за борбата с противообществените прояви на маловръстните” (1961),
  • „Безнадзорните” (1963),
  • „Киното и възпитанието” (1963),
  • „Радостта в семейството” (1964),
  • „Осиротели деца” (1965),
  • „В крак с живота” (очерци, 1966),
  • „За детската съдба” (1967),
  • „Противообществени прояви на маловръстните” (1967),
  • „Страници от едно наказателно дело” (1968),
  • „Един прокурор разказва” (1969),
  • „Маловръстните от улицата” (1977),
  • „Правното възпитание и борбата с пиянството” (1978),
  • „Гражданинът, обществото и законът” (1979),
  • „Изповеди на стария прокурор” (1980),
  • „Необикновената повест на един съдия” (документална повест, 1982),
  • „Писма от запустялата къща” (1983),
  • „Студентски хроники” (документална повест, 1986)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]