Петко Машев
| Петко Машев | |
| български революционер | |
| Роден |
1855 г.
|
|---|---|
| Починал | 1934 г.
|
| Научна дейност | |
| Работил в | Солунска българска мъжка гимназия (1888 – 1891) |
| Семейство | |
| Деца | Георги Машев |
Петко Машев е български възрожденски революционер и учител.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Пазарджик. Получава непълно гимназиално образование.[2] Работи като учител в българското класно училище[2] в Пловдив.[3] Влиза в Пловдивския революционен комитет[2][3] и е член на тайната полиция.[2] Участва в подготовката на Априлското въстание,[3][1] като е куриер между Кочо Честименски и членовете на революционния комитет. Участва във въстанието и укрива въстаническото знаме. Арестуван е и изпратен на заточение.[1]
След Руско-турската война се връща в Пазарджик, който вече е в новообразуваната Източна Румелия, и става учител. При управлението на Стефан Стамболов Петко Машев е уволнен като русофил. Премества се да преподава в Османската империя - първоначално в Одрин, а от там в Солун. Година по-късно съпругата му – Елисавета Стойкова, с трите му дъщери и малкия Георги (1887 - 1946), по-късно известен художник, се преместват в Солун, където Петко преподава осем години.[1] Преподава в Солунската българска мъжка гимназия в 1888 – 1891 година.[4]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Христович, Стоянка. Животът на Петко Машев. Беллопринт, 2003. ISBN 954-684-096-3.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Райков, Иво. Георги Машев – между приказката и ужаса // Българска история, 25 юли 2017. Посетен на 6 февруари 2019.
- ↑ а б в г Йонков, Христо. Числен, социален и класов състав на революционерите в Априлското възстание 1876: Историко-социологическо изследване на ІV революционен окръг. София, Издателство на БАН, 1993.
- ↑ а б в Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 409.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 82.
