Петър Искров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Искров
български политик
Починал
1938 г.
Политика
Партия Българска комунистическа партия

Петър Искров е български политик от Българската комунистическа партия (БКП).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Искров е сред групата млади активисти, които заемат ръководни позиции при болшевизацията на партията на тесните социалисти в началото на 20-те години. През 1923 година е сред ръководителите на Българския комунистически младежки съюз и се отнася скептично към провеждането на Атентата в църквата „Света Неделя“.[1]

След последвалия атентата разгром на БКП Искров е сред най-висшите партийни функционери, останали в страната. На Втората партийна конференция през 1928 година той е начело на група млади активисти, които остро критикуват партийните лидери Георги Димитров и Васил Коларов като „десни опортюнисти“ и макар мнозинството от делегатите да не ги подкрепят, успяват да издействат връщането на Централния комитет в България. Конфликтът между двете групи продължава с поредица взаимни доноси пред Коминтерна, който през лятото на 1929 година се опитва да посредничи между тях в търсене на компромис.[2]

От 1929 година Петър Искров е сред представителите на БКП в Изпълнителния комитет на Коминтерна и прекарва дълги периоди в Москва. Делегат е на Седмия конгрес на Коминтерна в началото на 1935 година. През лятото на 1937 година, в разгара на Голямата чистка, той е принуден да представя пред Димитров и Коларов поредица от все по-крайни самокритики („Разбрал позора на своите грешки, за мен сега няма по-свята задача от тая да се включа в работата на партията по изчистването на авгиевите обори на левосектантската идеология“), които те последователно отхвърлят като недостатъчни.[3]

Към края на 1937 година по препоръка на Георги Димитров Искров е изключен от Задграничното бюро. Малко след това е арестуван от съветската политическа полиция и след направени след мъчения самопризнания е осъден на смърт. Екзекутиран е през януари 1938 година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. frognews.bg
  2. Фосколо 2013, с. 112 – 116.
  3. Фосколо 2013, с. 218 – 219.
  4. Фосколо 2013, с. 219.
Цитирани източници
  • Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2.