Петър Логинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Логинов
руски и български офицер
Звание Генерал-лейтенант
Служи на Знаме на Русия Русия
Знаме на България България
Битки/войни Полско въстание (1863 – 1864)
Руско-турска война (1877 – 1878)
Руско-японска война (1904 – 1905)
Награди Вижте по-долу

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Пьотър (Петър) Петр ович Логинов (на руски: Петр Петрович Логинов) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864), Руско-турската война (1877 – 1878) и Руско-японската война (1904 – 1905). Български офицер, полковник. Началник на Западния военен отдел в Министерството на войната на Княжество България и командир на 1-ва пехотна бригада от Българската войска.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Логин е роден на 24 април 1842 г. в Руската империя. Постъпва на военна служба на 13 юни 1862 г. Завършва Павловски кадетски корпус с назначение в лейбгвардейския Литовски полк. Завършва и Николаевска инженерна академия.

Освободен от руска служба на 24 февруари 1880 г. Постъпва в Българската армия и на 3 януари 1880 г. е назначен за началник на Западния военен отдел в Министерството на войната. По-късно служи като командир на 1-ва пехотна бригада.

Връща се в Русия и постъпва в Руската армия на 1 февруари 1884 г.

Генерал-лейтенант Петър Логинов умира на 6 февруари 1910 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Павловски кадетски корпус
  • Николаевска инженерна академия

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • Командир на рота (3 години и 2 месеца)
  • Старши адютант завеждащ домакинството в полевия щаб на действащата армия (2 ноември 1876 – 26 юни 1879)
  • Началник на Западния военен отдел от Българската войска (от 3 януари 1880)
  • Командир на 1-ва пехотна бригада от Българската войска
  • Командир на гвардейска батарея (20 юни 1884 – 5 септември 1885)
  • Командир на 146-ти Царицински пехотен полк (5 септември 1885 – 14 ноември 1888)
  • Командир на Лейбгваредейския гренадирски пехотен полк (14 ноември 1888 – 9 ноември 1898)
  • Командир на 1-ва бригада от 2-ра гвардейска пехотна дивизия (2 ноември 1895 – 24 ноември 1899)
  • Офицер на разпореждане на командването на 2-ра Манджурска армия (11 ноември 1904 – 3 януари 1906)
  • Офицер на разпореждане на началника на генералния щаб (3 януари 1906 – 15 декември 1906)
  • Управление на генерал-инспектора на пехотата (15 декември 1906 – 28 ноември 1907)
  • Генерал за поръчки при генерал-инспектора на пехотата (от 28 ноември 1907)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и лента (1878)
  • Орден „Свети Станислав“ I степен (1895)
  • Орден „Света Анна“ I степен (1898)
  • Орден „Свети Владимир“ II степен с мечове (1905)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Списокъ генераламъ по старшинству. Част I, II и III, Составленъ по 1-е Января 1910 года, С.-Петербургъ, 1910, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), с. 165.
  • Руменин, Р.. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 186.
  • Овсяный Н. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского).