Петър Логинов
| Петър Логинов | |
| руски и български офицер | |
 Петр Петрович Логинов | |
| Звание | Генерал-лейтенант |
|---|---|
| Служи на |  Русия България |
| Битки/войни | Полско въстание (1863 – 1864) Руско-турска война (1877 – 1878) Руско-японска война (1904 – 1905) |
| Награди | Вижте по-долу |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 6 февруари 1910 г.
Руска империя |
Пьотър (Петър) Петр ович Логинов (на руски: Петр Петрович Логинов) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864), Руско-турската война (1877 – 1878) и Руско-японската война (1904 – 1905). Български офицер, полковник. Началник на Западния военен отдел в Министерството на войната на Княжество България и командир на 1-ва пехотна бригада от Българската войска.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Логин е роден на 24 април 1842 г. в Руската империя. Постъпва на военна служба на 13 юни 1862 г. Завършва Павловски кадетски корпус с назначение в лейбгвардейския Литовски полк.
Завършва и Николаевска инженерна академия.
Освободен от руска служба на 24 февруари 1880 г. Постъпва в Българската армия и на 3 януари 1880 г. е назначен за началник на Западния военен отдел в Министерството на войната. По-късно служи като командир на 1-ва пехотна бригада.
Връща се в Русия и постъпва в Руската армия на 1 февруари 1884 г.
Генерал-лейтенант Петър Логинов умира на 6 февруари 1910 г.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (13 юни 1862)
- Поручик (26 юли 1864)
- Щабскапитан (16 април 1867)
- Капитан (30 април 1875)
- Полковник (27 юли 1877)
- Генерал-майор за отличие (30 август 1889)
- Генерал-лейтенант за отличие (11 ноември 1904)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Павловски кадетски корпус
- Николаевска инженерна академия
Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]
- Командир на рота (3 години и 2 месеца)
- Старши адютант завеждащ домакинството в полевия щаб на действащата армия (2 ноември 1876 – 26 юни 1879)
- Началник на Западния военен отдел от Българската войска (от 3 януари 1880)
- Командир на 1-ва пехотна бригада от Българската войска
- Командир на гвардейска батарея (20 юни 1884 – 5 септември 1885)
- Командир на 146-и Царицински пехотен полк (5 септември 1885 – 14 ноември 1888)
- Командир на Лейбгваредейския гренадирски пехотен полк (14 ноември 1888 – 9 ноември 1898)
- Командир на 1-ва бригада от 2-ра гвардейска пехотна дивизия (2 ноември 1895 – 24 ноември 1899)
- Офицер на разпореждане на командването на 2-ра Манджурска армия (11 ноември 1904 – 3 януари 1906)
- Офицер на разпореждане на началника на генералния щаб (3 януари 1906 – 15 декември 1906)
- Управление на генерал-инспектора на пехотата (15 декември 1906 – 28 ноември 1907)
- Генерал за поръчки при генерал-инспектора на пехотата (от 28 ноември 1907)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и лента (1878)
- Орден „Свети Станислав“ I степен (1895)
- Орден „Света Анна“ I степен (1898)
- Орден „Свети Владимир“ II степен с мечове (1905)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Списокъ генераламъ по старшинству. Част I, II и III, Составленъ по 1-е Января 1910 года, С.-Петербургъ, 1910, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), с. 165.
- Руменин, Р. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 186.
- Овсяный Н. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского).
