Петър Логинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Логинов
Информация
Звание Генерал-лейтенант
Служил на Знаме на Русия Русия
Знаме на България България
Битки Полско въстание (1863 – 1864)
Руско-турска война (1877 – 1878)
Руско-японска война (1903 – 1904)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
6 февруари 1910 г. (67 г.)

Пьотър (Петър) Петрович Логинов (на руски: Петр Петрович Логинов) е руски (генерал-лейтенант) и български офицер (полковник), участник в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864), Руско-турската война (1877 – 1878) и Руско-японската война (1903 – 1904), началник на Западния военен отдел в Министерството на войната на Княжество България и началник на 1-ва пехотна бригада от българската войска.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Логин е роден на 24 април 1842 г. в Руската империя. На 13 юни 1862 го постъпва на военна служба. Преди постъпването на българска служба е офицер от Лейбгвардейския литовски полк. На 3 януари 1880 г. е назначен за началник на Западния военен отдел в Министерството на войната. На 24 февруари 1880 г. е освободен от руска служба. По-късно служи като началник на 1-ва пехотна бригада. На 1 февруари 1884 е върнат на руска служба. В периода от 24 ноември 1899 до 11 ноември 1904 г. отново не е на служба.

Генерал-лейтенант Петър Логинов умира на 6 февруари 1910 година.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Павловски кадетски корпус
  • Николаевска инженерна академия

Заемани длъжности[редактиране | редактиране на кода]

  • Командир на рота (3 години и 2 месеца)
  • Старши адютант завеждащ домакинството в полевия щаб на действащата армия (2 ноември 1876 – 26 юни 1879)
  • Началник на Западния военен отдел от Българската войска (от 3 януари 1880)
  • Командир на 1-ва пехотна бригада от Българската войска
  • Командир на гвардейска батарея (20 юни 1884 – 5 септември 1885)
  • Командир на 146 пехотен Царицински полк (5 септември 1885 – 14 ноември 1888)
  • Командир на Лейбгваредейския гренадирски пехотен полк (14 ноември 1888 – 9 ноември 1898)
  • Командир на 1-ва бригада от 2-ра гвардейска пехотна дивизия (2 ноември 1895 – 24 ноември 1899)
  • Офицер на разпореждане на командването на 2-ра Манджурска армия (11 ноември 1904 – 3 януари 1906)
  • Офицер на разпореждане на началника на генералния щаб (3 януари 1906 – 15 декември 1906)
  • Управление на генерал-инспектора на пехотата (15 декември 1906 – 28 ноември 1907)
  • Генерал за поръчки при генерал-инспектора на пехотата (от 28 ноември 1907)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „Св. Владимир“ IV степен с мечове и лента (1878)
  • Орден „Св. Станислав“ I степен (1895)
  • Орден „Св. Анна“ I степен (1898)
  • Орден „Св. Владимир“ II степен с мечове (1905)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Списокъ генераламъ по старшинству“ – Част I, II и III, Составленъ по 1-е Января 1910 года, С.-Петербургъ, 1910, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), стр. 165
  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 186.
  • Генерал-майор Н.Р. Овсяный. Болгарское ополчение и земское войско. СпБ, 1904 (АЛФАВИТНЫЙ СПИСОК русским офицерам, уволенным „по прошению“ от русской службы для поступления в войска Княжества Болгарского)