Направо към съдържанието

Пьотър Святополк-Мирски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Петър Святополк-Мирски)
Пьотър Святополк-Мирски
Пётр Святополк-Мирский
руски офицер
руски офицер и държавник
руски офицер и държавник

Роден
Починал
Санкт Петербург, Руска империя
ПогребанУкрайна

Религияправославие
Националност Русия
Учил вАкадемия на Генералния щаб
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
Орден „Свети Станислав“ II степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Семейство
ДецаМирский, Дмитрий Петрович,
Пьотър Святополк-Мирски в Общомедия

Пьотър Дмитриевич Святополк-Мирски (на руски: Пётр Дмитриевич Святополк-Мирский) е руски офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Руски държавник, министър на вътрешните работи на (1904-1905). Почетен гражданин на Пенза.

Пьотър Святополк-Мирски е роден през 1857 г. във Владикавказ в семейството на потомствен дворянин от старинния дворянски род Святополк-Мирски. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския корпус и служи в Лейбгвардейския хусарски полк.

Участва в Руско-турската война (1877–1878) на Кавказкия фронт. Проявява се в борбата за Карс.

След войната завършва Николаевската генералщабна академия. Служи като началник на щаба на 3-та гренадирска дивизия.

Губернатор на Пенза и Екатеринослав. Назначен за помощник на вътрешния министър (1900). Генерал-губернатор на Вилно, Ковно и Гродно (1902). Повишен във военно звание генерал от кавалерията и генерал-адютант.

На 26 август 1904 г., след убийството на вътрешния министър Вячеслав Плеве, генерал-адютант Петър Святополск-Мирски е назначен за министър на вътрешните работи. Въпреки че е обвиняван в непоследователност, той смекчава системните политически и антисемитски репресии на своя предшественик. Обвиняван е за разстрела на демонстрантите на 9 януари 1905 г., когато загиват над 200 души, а пострадалите са над 800 души. Това дава начало на Първата руска революция Отстранен е от поста на 18 януари 1905 г.

  • Статия на rulex.ru
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877-1878, ДИ „П. Берон“, 1986, с. 162.