Пьотър Святополк-Мирски
| ||||||||||
Пьотър Дмитриевич Святополк-Мирски (на руски: Пётр Дмитриевич Святополк-Мирский) е руски офицер – генерал от кавалерията, участник в Руско-турската война (1877-1878), и държавник – министър на вътрешните работи на Русия (1904-1905). Почетен гражданин на Пенза.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1857 г. във Владикавказ (Русия) в семейството на потомствен дворянин от старинния дворянски род Святополк-Мирски. Ориентира се към военната професия. Завършва Пажеския корпус. Служи в Лейбгвардейския хусарски полк.
Участва в Руско-турската война (1877–1878). Проявява се в боевете при село Шейново.
След войната завършва Николаевската генералщабна академия. Началник на дивизия. Губернатор на Пенза и Екатеринослав. През 1900 г. е назначен за помощник вътрешен министър, а през 1902 г. – за генерал-губернатор на Вилно, Ковно и Гродно. Повишен във военно звание генерал от кавалерията и генерал-адютант.
На 26 август 1904 г., след убийството на вътрешния министър Вячеслав Плеве, генерал-адютант Петър Святополск-Мирски е назначен за министър на вътрешните работи. Въпреки че е обвиняван в непоследователност, той смекчава системните политически и антисемитски репресии на своя предшественик. Обвиняван е за разстрела на демонстрантите на 9 януари 1905 г., когато загиват над 200 души, а жертвите са над 800 души. Това дава начало на Първата руска революция Отстранен е от поста на 18 януари 1905 г.
