Петър Цанев (полковник, пехота)
| Петър Цанев | |
| български пехотен офицер | |
| Звание | Полковник |
|---|---|
| Години на служба | 1893 – 1921 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Командвания | 3-ти пл. пех. полк (ПСВ) 18-и пехотен полк |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
.svg){kind=small}
Петър Цанев Цанев е български военен деец, полковник, участник в Балканските (1912 – 1913) и Първата световна война (1915 – 1918), през която командва 3-ти планински пехотен полк, след нея е командир на 18-и пехотен етърски полк (6 декември 1919 – 17 декември 1920).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Цанев е роден на 22 април 1874 г. в Търново, Османска империя. На 24 август 1893 постъпва на военна служба, а през 1897 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 18-и випуск и е произведен в чин подпоручик. На 2 май 1902 е произведен в чин поручик, а на 18 май 1906 в чин капитан. Към 1909 г. капитан Цанев е субалтерн-офицер от 18-и пехотен етърски полк.
Петър Цанев служи като командир на рота от 18-и пехотен етърски полк и 20-а пехотен добруджански полк, като на 14 юли 1913 е произведен в чин майор, а на 5 ноември 1916 в чин подполковник.
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Цанев командва първоначално 3-ти планински пехотен полк,[1], след което поема командването на 67-и пехотен полк. Назначен е за началник на базов интендантски магазин на 1-ва пехотна софийска дивизия. За участието си във войната е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (като командир на 3-ти планински пехотен полк) и Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (като командир на 67-и полк) – „за отличия и заслуги през втория и третия период на войната“.[2]
С височайша заповед №289 от 12 ноември 1919 година е назначен за командир на 18-и пехотен етърски полк, като командва полка в периода (6 декември 1919 – 17 декември 1920). През 1921 година полковник Цанев е уволнен от служба и преминава в запаса.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1897)
- Поручик (2 май 1902)
- Капитан (18 май 1906)
- Майор (14 юли 1913)
- Подполковник (5 ноември 1916)
- Полковник (5 ноември 1919)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Знак „За 10 години отлична служба“ (1907)
- Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909)
- Орден „За заслуга“ (1910)
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен (1913)
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (Първа световна война)
- Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (Първа световна война)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Военно-исторически сборник, книга №58, бр. 1 – 3, 1989, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 30
- ↑ Наградени в Първата световна война (ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 115 – 116; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 68 – 69, зап. №№ 355, 464/1921 г. по Министерството на войната)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 164
- Български полковници
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „За заслуга“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Осемнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Родени във Велико Търново
- Носители на орден „За храброст“ IV степен