Пийт Мондриан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пийт Мондриан
Мондриан през 1899 г.
Мондриан през 1899 г.
Рождено име Pieter Cornelis Mondriaan
Роден
Починал
Националност Флаг на Нидерландия Нидерландия
Стил абстракционизъм
Академия Кралска академия за изящни изкуства в Амстердам
Направление живопис
Пийт Мондриан в Общомедия

Питер Корнелис (Пийт) Мондриан (р. 7 март 1879 – п. 1 февруари 1944) е холандски художник, който едновременно с Василий Кандински и Казимир Малевич поставя началото на абстракционизма.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Мондриан започва кариерата си като учител по рисуване в начално училище. Ранните му картини са пейзажи от Холандия в духа на импресионизма. Увлича се от теософията на Елена Блаватска. Дълбоко е впечатлен от творческите търсения на кубизма на изложбата на кубистите в Амстердам през 1911 г. През 1912 г. се преселва в Париж. За да ознаменува началото на новия си живот променя фамилното си име на Мондриан (Mondrian вм. Mondriaan). Първата световна война прекарва в родината си. През 1915 г. се сближава с художника Тео ван Дьосбург, заедно с когото основава движението „Де Стил“ (De Stijl) и художествено списание със същото име. Списанието става орган на неопластицизма – утопия на новата пластична култура като пределна съзнателност в предаването на обобщената красота и истина с помощта на най-аскетични средства, с основни, първични цветове, линии и форми. Това нефигуративно направление Мондриан последователно развива във Франция, където живее от 1919 до 1938 г., по-късно в Англия, а от 1940 г. – в САЩ. През американския период от своето творчество Мондриан прави опит да приспособи принципите на неопластицизма за предаване на динамични ефекти („Буги-вуги на Бродуей“). Умира от белодробно възпаление.[1]

Оформлението на нюйоркското ателие на Мондриан, в което той работи само няколко месеца, и което било щателно увековечено във фотографии и на кинолента от негови приятели, става сякаш последната творба на майстора. Тези „Стенописи“ са представяни на изложби в Ню Йорк, Лондон, Токио, Сао Пауло, Берлин. Парижкото жилище на Мондриан, неговата лула и очилата му са увековечени в минималистичните фотографии на Андре Кертес (1926), станали емблематични за съвременното фотоизкуство.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Michel Seuphor, p. 188. ((en))

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Seuphor M. Piet Mondrian, life and work. New York: Harry N. Abrams, 1957.
  • Piet Mondrian, 1872 – 1944: centennial exhibition. New York: Guggenheim Museum, 1971.
  • Chandler A. The aesthetics of Piet Mondrian. New York: MSS Information Corp., 1972.
  • Threlfall T. Piet Mondrian: his life’s work and evolution, 1872 to 1944. New York: Garland Pub., 1988.
  • Deicher S. Piet Mondrian, 1872 – 1944: structures in space. Köln: Benedikt Taschen, 1995.
  • Mondrian: Great Modern Master/ Faerna José María, ed. New York: Harry N.Abrams, 1995.
  • Schapiro M. Mondrian: On the Humanity of Abstract Painting. New York: George Braziller, 1995.
  • Joosten J.J., Welsh R.P. Piet Mondrian: Catalogue Raisonné. New York: Harry N. Abrams, 1998.
  • Bax M. Complete Mondrian. Hampshire: Lund Humphries, 2001.
  • Rembert V. Piet Mondrian in the USA: the artist’s life and work. Dulles: Parkstone Press, 2002.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]