Пийт Мондриан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пийт Мондриан
Pieter Cornelis (Piet) Mondriaan
нидерландски художник
Piet Mondrian 2.jpg
Роден
Pieter Cornelis Mondriaan
Починал
Погребан Ню Йорк, САЩ

Националност Флаг на Нидерландия Нидерландия
Кариера в изкуството
Стил абстракционизъм
Академия Кралска академия за изящни изкуства в Амстердам
Направление живопис
Повлиян Пабло Пикасо
Семейство
Баща Питер Корнелис
Пийт Мондриан в Общомедия

Питер Корнелис (Пийт) Мондриан (на нидерландски: Pieter Cornelis (Piet) Mondriaan, МФА: [ˈpit ˈmɔndrijaːn]) е холандски художник, който едновременно с Василий Кандински и Казимир Малевич поставя началото на абстракционизма.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пийт Мондриан през 1899 г.

Роден е на 7 март 1879 г. в Амерсфорт, Нидерландия. Започва кариерата си като учител по рисуване в начално училище. Ранните му картини са пейзажи от Холандия в духа на импресионизма. Увлича се от теософията на Елена Блаватска. Дълбоко е впечатлен от творческите търсения на кубизма на изложбата на кубистите в Амстердам през 1911 г. През 1912 г. се преселва в Париж. За да ознаменува началото на новия си живот променя фамилното си име на Мондриан (Mondrian вм. Mondriaan). Първата световна война прекарва в родината си. През 1915 г. се сближава с художника Тео ван Дьосбург, заедно с когото основава движението „Де Стил“ (De Stijl) и художествено списание със същото име. Списанието става орган на неопластицизма – утопия на новата пластична култура като пределна съзнателност в предаването на обобщената красота и истина с помощта на най-аскетични средства, с основни, първични цветове, линии и форми. Това нефигуративно направление Мондриан последователно развива във Франция, където живее от 1919 до 1938 г., по-късно в Англия, а от 1940 г. – в САЩ. През американския период от своето творчество Мондриан прави опит да приспособи принципите на неопластицизма за предаване на динамични ефекти („Буги-вуги на Бродуей“). Умира от белодробно възпаление на 1 февруари 1944 г.[1]

Пийт Мондриан в ателието си в Париж с Нели ван Дуисбург.

Оформлението на нюйоркското ателие на Мондриан, в което той работи само няколко месеца, и което било щателно увековечено във фотографии и на кинолента от негови приятели, става сякаш последната творба на майстора. Тези „Стенописи“ са представяни на изложби в Ню Йорк, Лондон, Токио, Сао Пауло, Берлин. Парижкото жилище на Мондриан, неговата лула и очилата му са увековечени в минималистичните фотографии на Андре Кертес (1926), станали емблематични за съвременното фотоизкуство.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1906: награда „Вилинк ван Колен“, Амстердам

Изложби приживе[редактиране | редактиране на кода]

  • 1909: Изложба в музея „Stedelijk“, Амстердам; заедно с Корнелис Споор и Ян Слуйтерс
  • 1911: Изложба на Амстердамското сдружение на художници „Moderne Kunstkring“
  • 1912: Internationale Kunstausstellung des Sonderbundes westdeutscher Kunstfreunde und Künstler 1912, Кьолн
  • 1913: Първи немски есенен салон, Берлин
  • 1913: Салон на Обществото на независимите художници, Париж
  • 1914: Kunsthandel W. Walrecht, Хага (първа самостоятелна изложба)
  • 1922: Ретроспектива във връзка с 50-годишнината от създаването на музея „Stedelijk“, Амстердам
  • 1923: Изложба на „De Stijl“, галерия на търговеца Паул Розенберг, Париж
  • 1930: Изложба на Художническото обединение „Cercle et Carré“, Париж
  • 1932: Ретроспектива във връзка с 60-годишнината от създаването на музея „Stedelijk“, Амстердам
  • 1942: Изложба в галерия „Valentine Dudensing“, Ню Йорк (първа самостоятелна изложба в САЩ)
  • 1942: Изложба „Artists in Exile“, галерия „Пиер Матис“, Ню Йорк

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

В популярната култура[редактиране | редактиране на кода]

Рокли „Мондриан“, Ив Сен Лоран, 1966 г.
  • През 30-те години френският моделиер Лола Прусак, работеща по това време за парижката модна къща „Hermes“, създава модна линия от куфари и дамски чанти, вдъхновена от късните творби на Мондриан.[2]
  • В колекцията си есен-зима 1965–1966 г. френският моделиер Ив Сен Лоран представя знаменитите рокли „Мондриан“ – прости трикотажни рокли без яки и ръкави, с цитати от картини на художника от абстракционисткия му период.
  • В САЩ откриват, че името му е анаграма на израза „I paint modern“ („Рисувам модерно“).
  • На негово име е кръстен езика за програмиране „Piet“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Michel Seuphor, p. 188. ((en))
  2. Guerrand, Jean R. Souvenirs cousus sellier: un demi-siècle chez Hermès. Paris: Oliver Orban, 1988, p. 57 ISBN 2-85565-377-0.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Seuphor M. Piet Mondrian, life and work. New York: Harry N. Abrams, 1957.
  • Piet Mondrian, 1872 – 1944: centennial exhibition. New York: Guggenheim Museum, 1971.
  • Chandler A. The aesthetics of Piet Mondrian. New York: MSS Information Corp., 1972.
  • Threlfall T. Piet Mondrian: his life’s work and evolution, 1872 to 1944. New York: Garland Pub., 1988.
  • Deicher S. Piet Mondrian, 1872 – 1944: structures in space. Köln: Benedikt Taschen, 1995.
  • Mondrian: Great Modern Master/ Faerna José María, ed. New York: Harry N.Abrams, 1995.
  • Schapiro M. Mondrian: On the Humanity of Abstract Painting. New York: George Braziller, 1995.
  • Joosten J.J., Welsh R.P. Piet Mondrian: Catalogue Raisonné. New York: Harry N. Abrams, 1998.
  • Bax M. Complete Mondrian. Hampshire: Lund Humphries, 2001.
  • Rembert V. Piet Mondrian in the USA: the artist’s life and work. Dulles: Parkstone Press, 2002.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]