Пинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пинг (Мепинг)
Reliefkarte Thailand.png
19.8123° с. ш. 98.8395° и. д.
15.7007° с. ш. 100.1417° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg – начало, Blue pog.svg – устие
Общи сведения
Местоположение  Тайланд
Дължина 658 km
Водосб. басейн 44 688 km²
Начало
Място хр. танентаунджи
Координати 19°48′44.28″ с. ш. 98°50′22.2″ и. д. / 19.8123° с. ш. 98.8395° и. д.
Надм. височина 1722 m
Устие
Място Чао ПраяЮжнокитайско море
Координати 15°42′02.52″ с. ш. 100°08′30.12″ и. д. / 15.7007° с. ш. 100.1417° и. д.
Надм. височина 25 m
Пинг (Мепинг) в Общомедия

Пинг, или Мепинг, е река в северозападната част на Тайланд, дясна съставяща на Менам-Чао Прая. Дължина – 658 km, площ на водосборния басейн – 44 688 km². Река Пинг води началото си на 1722 m н.в., от най-северните части на хребета Танентаунджи, в близост до границата с Мианмар. В горното и средното си течение тече предимно по планинско-хълмисти силно залесени местности, а след устието на най-големия си приток Ванг излиза от планините и тече в югоизточна посока през северната част на Менамската низина. В град Након Саван, на 25 m н.в., се съединява с идващата отляво река Нан и двете заедно дават началото на пълноводната река Менам-Чао Прая. Основни притоци: леви – Нгай, Тха, Ли (210 km), Ванг (392 km); десни – Тенг, Кхан, Чем, Тун. Подхранването ѝ е предимно дъждовно и има ясно изразен мусонен характер с лятно пълноводие (от април до ноември). В средното ѝ течение, на около 30 km преди устието на река Ванг, през 1966 г. е пуснат в експлоатация най-големия в Тайланд хидровъзел „Бхумбиол“ (дължина на язовира – над 100 km, височина на преградната стена – 154 m, ВЕЦ с мощност около 500 Мвт). Водите ѝ се използват предимно за напояване по време на сухия сезон. Долината ѝ е гъсто населена, като най-големите селища са градовете Чианг Май, Так, Кампхенпхет и Након Саван в устието.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]