Чао Прая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Чао Прая
แม่น้ำเจ้าพระยา
Wat Arun Bangkok View Photo D Ramey Logan.jpg
Река Чао Прая при Банкок.
Thailand location map Topographic.png
15.7007° с. ш. 100.1417° и. д.
13.5412° с. ш. 100.593° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Индокитай
Дължина 372 km
Водосборен басейн 160 400 km²
Отток 718 m³/s
Начало
Място Сливането на р. Пинг и р. Нан
Координати 15°42′02.66″ с. ш. 100°08′30.26″ и. д. / 15.70074° с. ш. 100.14174° и. д.
Надм. височина 25 m
Устие
Място Тайландски залив
Координати 13°32′28.28″ с. ш. 100°35′34.62″ и. д. / 13.54119° с. ш. 100.59295° и. д.
Надм. височина 0 m
Чао Прая
แม่น้ำเจ้าพระยา
в Общомедия

Чао Прая (на тайски: แม่น้ำเจ้าพระยา; букв. кралската река) е една от най-значимите реки в Тайланд заедно с Меконг. Протича през централната част на страната. Образува се от сливането на реките Пинг и Нан и тече 372 km на юг преди да се влее в Тайландския залив на Южнокитайско море. Долината на реката е голям регион, производител на ориз.

География[редактиране | редактиране на кода]

Началото на река Чао Прая в Након Саван.
Първоначалният ръкав на реката с добавените преки канали.

На много европейски карти, реката носи името Менам или Мае нам, тайската дума за „река“.[1]

Чао Прая води началото си от сливането на реките Пинг и Нан при град Након Саван в провинция Након Саван. След това тече 372 km на юг през Централен Тайланд до Банкок и Тайландския залив. В Чайнат реката се разделя на основен ръкав и река Та Чин, която тече успоредно с основната река и се влива в Тайландкия залив 35 km западно от Банкок при град Самут Сакон. В долното течение в алувиалната равнина са създадени множество малки напоителни канали, които се използват за отглеждането на ориз.[1]

Реката е разположена в зона на влажен мусонен климат, с над 1400 mm годишни валежи. Температурите варират между 24 и 33 °C в района около Банкок.

Речно инженерство[редактиране | редактиране на кода]

Долното течение на реката претърпява няколко изкуствени модификации по времето на Аютая. Изградени са по-преки канали, които да затварят меандрите на реката, така че да се намали времетраенето на пътуването по реката от столицата до морето. Впоследствие основното течение на реката започва да следва много от тези канали.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Някой от градовете, разположени на Чаи Прая са (от север на юк): Након Саван, Утай Тани, Чайнат, Синг Бури, Анг Тонг, Аютая, Патум Тани, Нонтабури, Банкок и Самут Пракан. Тези градове са сред най исторически значимите и най-гъстонаселените в Тайланд, поради излаза си на реката.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Изградени са множество автомобилни и железопътни мостове над Чао Прая. В Банкок реката е важна транспортна артерия за мрежа от речни бусове, фериботи и водни таксита. Над 15 лодъчни линии работят на реката.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Обикновено лабео.

Долното течение на Чао Прая в Централен Тайланд са обозначени като Чаопрайски сладководни блатни гори – тропичен и субтропичен екорегион на широколистни гори, с размери 400 km от север на юг и 180 km широк.[2]

Първоначалните блатни гори са премахнати почти изцяло, тъй като равнината е превърната в оризища или градски райони. Голяма част от фауната, обитавала някога равнината, е изчезнала, в това число голям брой риби, птици (лешояд), индийска змиешийка, белоока речна лястовица, индийски жерав, тигри, азиатски слон, явански носорог и Rucervus schomburgki.[3] Днес може само да се гадае относно първоначалния хабитат, съдейки по съседните държави. Предполага се, че районът е бил съставен от сладководни блата в континенталната част и от соленолюбива растителност към брега на морето и около естуара. Блатата са били покрити с тръстика.

Тъй като голямата част от флора и фауната е била премахната, потенциалът за създаване на защитени природни зони вече не съществува. Все пак, една голяма част от животинския свят продължава да живее сред оризищата. Басейнът на Чао Прая е обитаван от около 280 вида риба, 30 от които са ендемични. Най-много представители има от семейство шаранови.[4] Критично застрашеното обикновено лабео е един от ендемитите и обитава територия с площ от 10 km².[5] Реката е, също така, дом на няколко вида ендемични водни кончета. Съществуват няколко защитени зони, но те са много малки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Chao Phraya River
  2. ((en)) Southeastern Asia: Thailand | Ecoregions
  3. IUCN 1991. The Conservation Atlas of Tropical Forests: Asia and the Pacific. London and Basingstoke: Macmillan Press Ltd.
  4. ((en)) Freshwater Ecoregions Of the World
  5. ((en)) Epalzeorhynchos bicolor (Redtailed Black Shark, Red-tailed Labeo, Red Tailed Shark, Redtail Shark, Redtail Sharkminnow)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Chao Phraya River“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.