Направо към съдържанието

Пинеджем I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пинеджем I
Фараон на Древен Египет
Статуя на Пинеджем I в Карнак
Статуя на Пинеджем I в Карнак

Роден
Починал
1031 г. пр.н.е.
ПогребанДейр ел-Бахри, Египет
Семейство
ДецаПсусенес I
Пинеджем I в Общомедия

Пинеджем I (Kheperkare-Setepenamun Pinedjem) е фараон от Двадесет и първа династия на Древен Египет. Управлявал ок. 1070 – 1032 г. пр.н.е. Той принадлежи към династичната линия на тиванските върховни жреци на Амон, упражняващи своята власт в Среден и Горен Египет паралелно с фараоните в Долен Египет.

Произход и управление

[редактиране | редактиране на кода]
Базалтова статуя на Пинеджем I от Карнак, Египетски музей в Кайро

Пинеджем I е син на Пианх или по-вероятно на Херихор,[1][2] които са били върховни жреци на Амон в Тива преди него. На свой ред Пинеджем I също получава длъжността на върховен жрец ок. 1070 г. пр.н.е., с което наследява значително политическо и религиозно влияние в Горен Египет, надвишаващо това на фараоните властващи на север в Делтата на Нил. Практически независим владетел, Пинеджем I първоначално няма титлите на фараон и признава върховенството на Смендес в Долен Египет.

На 15-а или 16-а година от управлението на Смендес, Пинеджем I е обявен за равноправен фараон в Горен и Среден Египет (ок. 1061, алтернативно ок. 1054 г. пр.н.е.). Той поддържа добри отношения с фараоните на север в Танис и се жени за дъщеря на Рамзес XI, с което получава правото да наследи властта и в Долен Египет.

Едно от малкото известни политически събития през този период в Египет е бунтът от последата година на Смендес, потушен от Менхепера,[3] върховен жрец на Амон в Тива и син на Пинеджем I. Бунтовниците са заточени в Западния оазис, което е документирано в т.нар. Стела на заточението.[4]

След смъртта на Смендес и хипотетично съвместно царуване с неговия приемник Аменемнису (ок. 1051 – 1047 пр.н.е), Пинеджем I поставя като фараон в Танис и царува съвместно с Псусенес I, негов син[5] от дъщеря на Рамзес XI. В Горен Египет Пинеджем I царува до ок. 1032 или 1039 г. пр.н.е. заедно със синовете си Масахарта и Менхепера, които го наследяват като върховен жрец на Амон в Тива.

Гробница на Пинеджем I

[редактиране | редактиране на кода]

Погребението на Пинеджем I е открито през 1881 г., гробница DB-320 (TT-320) в тиванския царски некропол, големия погребален комплекс близо до Дейр ел-Бахри на западния бряг на Нил, срещу Луксор. Мумията на фараона е открита непокътната, заедно със сравнително скромни погребални дарове.

  1. John H. Taylor, "Nodjmet, Payankh and Herihor: The Early Twenty-First Dynasty Reconsidered", in Proceeding of the Seventh International Congress of Egyptologists, 3 – 9 September 1995, ed. C.J. Eyre, Leuven 1998. pp.1143 – 1155
  2. Arno Egberts, „Hard Times: The Chronology of 'The Report of Wenamun' Revised“, Zeitschrift fur Ägyptischen Sprache 125 (1998), pp.93 – 108
  3. K.A. Kitchen, The Third Intermediate Period in Egypt (c. 1100 – 650 BC), Warminster, 3rd ed. 1996. pp. 213, 217 – 8.
  4. Thijs, Ad (2011). Introducing the Banishment Stele into the 20th Dynasty. Zeitschrift für Ägyptische Sprache. 138: p. 163 – 181.
  5. Aidan Dodson & Dyan Hilton, The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004) ISBN 0-500-05128-3, pp.200 – 1, 202, 205 – 6, 208 – 9