Пирен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за растението. За белгийския историк вижте Анри Пирен.

Пирен
Erica arborea Corse 1.jpg
Цветове на Erica arborea
Erica tetralix 2B.jpg
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Dicotyledon Двусемеделни
разред: Ericales
семейство: Ericaceae Пиренови
род: Erica Пирен
Научно наименование
Уикивидове Erica
Linnaeus, 1753 г.
Видове

Вижте текста.

Пирен в Общомедия

Пирен или Ерика (Erica) е обширен род вечнозелени покритосеменни растения, наброяващ около 860 вида храсти и полухрасти (рядко дървета) [1]. Те съставят около 20 % от общия брой видове в семейство Пиренови, с което Пирен е един от двата най-големи рода от семейството (заедно с Рододендрон). Растенията от този род се характеризират с малки листа и изобилен цъфтеж с удължени цветове във формата на камбана. Повечето от тях са ендемични за Африка, но са разпространени и в Средиземноморието, на островите на Атлантическия океан, в Кавказ. Най-голямото разнообразие на видове се наблюдава в Южна Африка. Европейските видове от рода Erica L. са редки дори в райони с естествения им ареал.

Представителите на рода са много сходни с тези от род Calluna и заедно с тях образуват характерни храстови съобщества, в които доминират тези два рода. В България тези пирено-калунови съобщества са разпространени в източната част на Странджа планина и в тях доминират видовете Erica arborea и Calluna vulgaris които са редки и са защитени от Закона за биологичното разнообразие. [2]

Erica tetralix и Erica cinerea – Ботаническа илюстрация от книгата Köhler's Medizinal-Pflanzen, 1887 г.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името на рода идва от гръцкото erek, по името на Ерика при древните гърци [3], според други източници името идва от гръцката дума ereike - счупвам, по чупливи клони на растение [4]. Българското име Пирен е народно название на калуна.

„На пирена“ – пощенска картичка преди 1925 г., Източник ДАА
Ботаническа илюстрация на Кръстолистен пирен от XIX век

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Родното място на повечето видове ерика е Южна Африка – там растат около 600 вида [5], които са известни под обобщеното наименование Носов хедър. Много видове произхождат от други райони на Африка, както и от Западна Европа. Около 70 вида растат на средиземноморския бряг на Африка и Европа. Един вид расте в планините на Кавказ. Източната граница на обхвата на рода достига до Иран [6].

В Европа пиренът заедно с калуната (вереска) образуват специфичната растителност на така наречените верескови (калунни) тресавища.

Пирените растат на кисели или много кисели почви - от сухи и песъчливи до влажни, особено тресавища и блатисти места.

Биологично описание[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на рода са ниски храсти (от 0,2 до 2 метра). Изключение правят видовете Дървовиден пирен (Erica arborea) и Erica scoparia: това са дървета, чиято височина достига седем метра.

Кората е кафява или тъмно сива.

Листата на пирена са разположени кръгово (вихрово) или частично редувани. Дължината им е 2-15 мм, те са удължени (линейни или игловидни), с овално листно острие, краят на което е огънат надолу. В резултат на това на абаксиалната (долната) страна на листа се образува вдлъбнатина, защитена от вятъра, в която са разположени устица. Лист с подобна структура има специално наименование - ерикоиден лист [7], а подобен тип листа се среща не само сред пирените, но и сред растенията, които са таксономически много далеч от тях.

Стъблата са тънки и твърди.

Цветовете са удължени, звънчевидни, с дължина от един до няколко сантиметра, докато при европейските видове цветята са по-малки, отколкото при африканските. Цветът на венчелистчетата е от бял до тъмночервен, люляк [6] и дори почти черен [8], рядко жълт.

Плодът е четирилистна капсула, пълна с множество малки семена.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Родът Erica L. е доста голям, но няма единодушие относно общия брой видове от рода и различни автори наричат от „над 500” до „над 800” вида. По-голямата част от видовете са африкански. За броя на европейските видове също няма еднозначност. Така според А. Rehder (1949) те са 13; I. Hansen (1950) и G. Krssman (1977) - 15; D. A. Web, E. M. Rix (1972) - 16 вида. Първата публикация за рода Erica е дело на Карл Линей (C. Linnaeus) – 1753 г.

Някои видове[редактиране | редактиране на кода]

Дървовиден пирен – Erica arborea


Използване[редактиране | редактиране на кода]

Използване в медицината[редактиране | редактиране на кода]

Някои видове пирен - например сив и кръстолистен - са диуретици и се използват при лечението на подагра. [10]

Използване в градинарството[редактиране | редактиране на кода]

Много видове ерика са декоративни градински растения. Сред тях има растения, които не понасят замръзване и могат да се отглеждат само в тропиците, и много устойчиви на замръзване растения. Има няколко компактни вида, които се отглеждат като стайни растения. [5]

Селскостопанска технология[редактиране | редактиране на кода]

Повечето видове от рода Пирен предпочитат неутрална или кисела добре дренирана почва, но има няколко вида (например месеста и дарлейска ерика), които също понасят варовити почви. Растенията не обичат органичните торове. След цъфтежа се препоръчва пиренът да бъде подрязан. Размножаване - чрез семена или резници (калеми). [5]

Друга употреба[редактиране | редактиране на кода]

Някои видове Ерика са добри медоносни растения.

Дървесината от дървовидния пирен (бриар) се използва за направата на тръби за пушене на тютюн.

Някои видове се използват широко в декоративното градинарство при създаване на обекти за отдих с камъни, както и в цветни лехи, паркове, лични парцели и др.

Ерика са древни растителни реликви и затова са важни в учебния процес за студенти от биологични факултети.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Ерика - немска войнишка песен

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Scarborough, John. Medical Terminologies: Classical Origins Oklahoma Series in Classical Culture. Т. 13. University of Oklahoma Press, 1992. ISBN 978-0-806-13029-3. с. 20.
  2. Бисерков, Вълко. Червена книга на Република България, Том III. ИБЕИ-БАН & МОСВ, 2011.
  3. Поярков А.И. – Флора СССР – Род 1109. Эрика — Erica, том 18, стр. 89.
  4. Крейча И., Якабова А. – Альпинарий в вашем саду – Издателство „Природа“, Братислава, 1986, ISBN=83-09-00656-X=, 138 страници, стр. 311.
  5. а б в г д е ж з и к APWeb – Ericales – Ericoideae – Ericoideae (V|20.4.2010) По данни от Ботаническата градина Мисури](англ.). На сайта MOBOT са показани следните данни: общ брой на видовете – над 765, в това число над 600 – в Капска област.
  6. а б Ботаника. Энциклопедия… (виж раздел Литература).
  7. Коровкин О. А. – Анатомия и морфология высших растений: словарь терминов – Издательство „Дрофа“, Москва, 2007 г., 268 страниц, стр. 236–237, серия „Биологические науки“: Словари терминов , ISBN 978-5-358-01214-1, тираж 3000.
  8. Хессайон Д. Г. – Всё о декоративноцветущих кустарниках, Перевод с англ. О. И. Романовой (оригинал The flowering shrub expert), Изд. 2-е, исправленное, Издательство „Кладезь-Букс“ М., 2007, 128 страниц, стр. 43, ISBN 978-5-93395-249-7, тираж 10000.
  9. Сведения о роде Erica (англ.) в базе данных Index Nominum Genericorum Международной ассоциации по таксономии растений (IAPT). (Проверено на 13 май 2016)
  10. а б в Вермейлен, Нико – Полезные травы. Иллюстрированная энциклопедия: Пер. с англ. Б. Н. Головкина. — М.: Лабиринт Пресс, 2002. — С. 116—117. — 320 с. — ISBN 5-9287-0244-2.
  11. Хессайон Д. Г. Всё о декоративноцветущих кустарниках = The flowering shrub expert / Пер. с англ. О. И. Романовой. — Изд. 2-е, исправленное. — М.: Кладезь-Букс, 2007. — С. 43. — 128 с. — 10 000 экз. — ISBN 978-5-93395-249-7.