Пиротски суджук

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Пиротският суджук (на сръбски: пеглана пиротска кобасица) е сурово-сушен колбас, който се произвежда в източната част на Сърбия, предимно в селищата от община Пирот.

История[редактиране | редактиране на кода]

Суджукът съществува и се произвежда в старопланинските селища на Пиротска околия. Сред местното население е ценен деликатес, специалитет, приготвян от постни меса, без мазнини, лой, сланина и други примеси. В класическия си вариант се произвежда от животни, отглеждани свободно на старопланинските пасища.[1]

Отличителни качества на старопланинския суджук са вкусовете на козе, овче и телешко месо. Добавените в малки количества подправки и малко лют червен пипер, заместват термичната обработка и опушването със сушене на студения зимен въздух през декември и януари с оптимални температури –5 до +5 °C, без влага и ниски минусови температури. Не се добавят консерванти, стабилизатори, изкуствени оцветители или други добавки. Друга характерна особеност е всекидневното дообработване (намачкване) с бутилка, за да се избута въздуха и влагата. Освен това така суджукът се оформя във формата на подкова. За консумация се реже на тънки милиметрови парченца под ъгъл 75 градуса, за да се подчертаят особеностите на суджука, а именно качеството на месата, степента на изсушаване, цвета и аромата, както и за по-добър усет на вкуса.[2]

Тънко нарязаният лист от добър пиротски суджук трябва да бъде компактен по структура, което показва че е направен от месо без мезнини. Когато отрязания лист бъде поставен на пътя на светлината, трябва да си види розово-червения цвят на месото, което показва, че то е добре пригладено и без остатъчен въздух или влага. Ако има мазнини, те се проявяват под формата на бели мазни части и значително намалява качеството на продукта. Когато се консумира, пиротския суджук се дъвче бавно, за да се развият вкусовите и ароматни качества на продукта. Отличният пиротски суджук се отличава с перфектна комбинация от плътен вкус на месо, обогатен с леки нотки на подправки, дискретна и еднаква по сила пикантност. Въпреки своята пикантност, продуктът се употребява както от възрастни, така и от деца. Когато се консумира пиротски суджук е силно непрепоръчително тютюнопушенето.[3]

Смята се, че пиротския суджук е природен афродизиак.[4]

Победители в ежегодния Фестивал на Пиротския суджук[редактиране | редактиране на кода]

Фестивалът на пиротския суджук (на сръбски: Sajam pirotske peglane kobasice) се провежда за първи път през 2011 г. като еднодневно съботно събитие, организирано от Асоциацията на производителите на пиротски суджук, туристическото бюро на Пирот и Дома на спорта и културата, под егидата на община Пирот. От 2014 г. събитието е двудневно събота и неделя. От първото си издание, фестивалът се провежда в спортната зала на Пирот – „Кей“.

Година Победител Второ място Трето място
2011[5] Педраг Станкович, „Pirotska vijagra“ Милан Тошич, „Oh peglana“ Далибор Тошич, „Boem“
2012 Милян Костич, „Afrodizijak“ Педраг Петкович, „Gazela“ Йовица Тричкович, „Kasarinac“
2013 Педраг Петкович, „Gazela“ Далибор Тошич, „Boem“ Милан Савич, „MM“
2014 Педраг Станкович, „Pirotska vijagra“ Милан Тошич, „Oh peglana“ Далибор Тошич, „Boem“
2015[6] Йовица Тричкович, „Kasarinac“ „Drakče“ Кетъринг „Đorđević-Temštanac“
2016[7] Деян Манич „Код Мане“ Далибор Тошич, „Boem“ Мирослав Джукич „Todor“
2017[8] Зарко и Педраг Петкович, „Gazela“ Милан Тошич, „Oh peglana“ Нинослав Стоядинович „Peglana kobasica Stojadinovic“
2018[9] Горан Панич, „Murdža“ Деян Джорджевич, „Zlatna potkovica DN“ Милан Савич „MM“
2019[10] Александър Джунич, „Kada padne prvi sneg“ Витомир Йованович, „Kafana Trojka“[11] Иван Гогов, „Radionica Ivan“
2020[12] Александър Джунич (2), „Kada padne prvi sneg“ Милан Савич „MM“ Ненад Златкович, „Kozorog“

Източници[редактиране | редактиране на кода]