Плавачи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Плавачи
Reitter Dytiscus u.a..jpg
Zoltobrzezek.png
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
разред: Coleoptera Твърдокрили
подразред: Adephaga
семейство: Dytiscidae Плавачи
Научно наименование
Уикивидове Dytiscidae
Leach, 1815[1][2][3]
Плавачи в Общомедия

Плава̀чи (Dytiscidae, от гр. δυτικός /дитикос/ – „способен да се гмурка“) – семейство хищни водни бръмбари наброяващи около 4000 вида в световен мащаб, в България – 110 вида.[4] Както ларвите, така и възрастните живеят във водата и се хранят с дребни безгръбначни, а едрите видове дори и с дребни гръбначни като рибки и попови лъжички.

Морфология[редактиране | редактиране на кода]

Имаго[редактиране | редактиране на кода]

Мъжки Dytiscus marginalis:
1) глава
2) преднегръб
3) скутелум
4) елитри
5) максиларни палпи
6) антена
7) фасетно око
8, 9, 10) крака

Тялото е с овална, обтекаема форма с дължина 1 – 45 mm.[5] Най-големите представители са от подсем. Dytiscinae, от които Dytiscus latissimus достига на дължина до 45 mm. Най-големият български плавач е Dytiscus marginalis – до 4 cm. Най-малки са представителите на подсем. Hydroporinae. Обикновено кафяви до черни на цвят, понякога с жълтеникави петна по елитрите.

Главата е прогнатна (с устен апарат сочещ напред), по-широка отколкото дълга. Липсват прости очички (оцели); фасетните очи сравнително добре развити, но редуцирани или липсващи при подземните форми.[5] Антените нишковидни с 11 сегмента. Максиларните и лабиалните палпи съответно с 4 и 3 сегмента.

Тарзалната формула е 5-5-5. Първите три сегмента на предното стъпало (тарзуса) при мъжките на някои видове са силно разширени и с тях, като с вендузи, мъжкият се залавя за женската по време на копулация.[6] Задните крака са сплеснати, по ръбовете с четинки. С тях бръмбарите плуват като загребват вода едновременно, като с гребла, за разлика от водните бръмбари от сем. Hydrophilidae които редуват крачетата при загребване.[7]

Коремчето е с 6 видими сегмента (стернити). Първият същински сегмент не се вижда, както и последните три, които са вмъкнати и носят гениталиите.[5] Дихалцата на последните два сегмента са най-силно развити и с тях плавачите поемат въздух подавайки задния си край над водата.

Ларва[редактиране | редактиране на кода]

Ларва на плавач от род Cybister (горе) и Dytiscus

Ларвата е издължена, камподеовидна, слабо разширена около средата, с дължина 1 – 70 mm.[5] Гръбната повърхност обикновено е силно склеротизирала, за разлика от долната. Последният коремен сегмент има чифт силно склеротизирани израстъци наречени урогомфи. Крачетата са 5-сегментни, с четинки които улесняват плуването. Последните два коремни сегмента често също притежават четинки които помагат на ларвата да се задържи с главата надолу посредством повърхностното напрежение на водата и така да си поеме въздух с опашния чифт дихалца.[6] Останалите седем чифта дихалца са закърнели и нефункциониращи. Едва третата възраст на ларвата развива напълно всичките си дихалца и излиза на брега където какавидира.[8]

Главата е прогнатна и силно варира по форма – триъгълна, правоъгълна или овална. Има чифт добре развити, обикновено сърповидни, мандибули. Последните имат каналче по своята дължина, през което впръскват смилателния сок в своята жертва и след това изсмукват вътрешностите ѝ.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Имаго на плавач си поема въздух

Както възрастните, така и ларвите са стръвни хищници. Ако бъдат оставени в аквариум без друга храна, ларвите се изяждат взаимно.[7][9]

Ларвите и възрастните си поемат въздух като показват задната част на тялото си (с развити дихалца) над водата. В допълнение, имагото складира въздух под елитрите си и дишайки от него може да остане дълго време под водата.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Family-group names in Coleoptera (Insecta)
  2. указано в: Order Coleoptera Linnaeus, 1758
  3. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 2010, дата на проверка: 22 октомври 2013
  4. Бечев, Димитър. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2015. с. 108.
  5. а б в г Yee, Donald. Ecology, Systematics, and the Natural History of Predaceous Diving Beetles. Springer, 2014. ISBN 9789401791083.
  6. а б Richards, O., Davies, R.. Imms’ General Textbook of Entomology. Springer, 1977. ISBN 9780412152108. с. 845 – 846.
  7. а б в White, Richard. A Field Guide to the Beetles of North America. Houghton Mifflin Harcourt, 1998. ISBN 0395910897.
  8. Hangay, George, Zborowski, Paul. A Guide to the Beetles of Australia. CSIRO Publishing, 2010. ISBN 9780643094871. с. 54 – 55.
  9. Лоренц, Конрад. Соломоновият пръстен. София, Наука и изкуство, 1991. с. 21.