Плащоносещ броненосец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Плащоносещ броненосец
Природозащитен статут
DD
Недостатъчно данни[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Броненосци (Cingulata)
семейство:Chlamyphoridae
род:Chlamyphorus
вид:Плащоносещ броненосец (C. truncatus)
Научно наименование
Harlan, 1825
Разпространение
Плащоносещ броненосец в Общомедия
[ редактиране ]

Плащоносещ броненосец (Chlamyphorus truncatus) е най-дребният представител на семейстно Броненосци. Видът е слабо проучен. Среща се в централните части на Аржентина и подобно на къртиците води подземен начин на живот.

История на откриването[редактиране | редактиране на кода]

През 1824 г. близо до аржентинския град Мендоса американецът Ричард Харлън открива представител на вида. Това било забележително откритие дори и за местните жители, които не предполагали за неговото съществуване. Дълго време след това за науката били известни само два екземпляра съхранявани в музеи във Филаделфия и Лондон. Постепенно били открити и други екземпляри, които позволили да бъдат проучени анатомичните особености на вида. Днес плащоносещият броненосец е отделен като единствен представител на род Chlamyphorus като се отличава от останалите видове на семейството най-вече по вида на своя панцир.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Плащоносният броненосец е ендемичен вид за Аржентина. Среща се в централната част на страната в провинциите Буенос Айрес, Катамарка, Кордоба, Ла Пампа, Ла Риоха, Мендоса, Рио Негро, Сан Хуан и Сан Луис. Животното обитава равнини с песъчлива почва. Тук той я рови като образува дълги ходове под земята подобно на европейската къртица. Ходовете много рядко излизат на повърхността и вероятно почти целият си живот представителите на вида прекарват под земята.

Морфологични особености[редактиране | редактиране на кода]

Видът е със сравнително дребно тяло, което по форма наподобява това на къртица. Главата му е устроена за ровене, муцунката завършва с рило, подобно на свинска зурла. Ноздрите могат да се затварят с помощта на малки мембрани. Очите са малки, скрити под козината над тях. Ушите са разположени близо до очите и не притежават характерна ушна раковина. Слуховият канал е ограден от малка кожна гънка богата на косми. Устната цепка е малка и оградена от твърди устни. Езикът е сравнително дълъг и месест с конични малки брадавици по него. Липсват резци и кучешки зъби, а кътниците са по осем на горната и осем на долната челюст.

Шията е къса и дебела, тялото удължено, а задната половина на тялото е широка. Предната част на тялото е по-силна от задната. Лапите са къси и дебели и по устойство наподобяват на къртичите. Ноктите са дебели и дълги, пригодени за ровене. Дължината на тялото с главата е 84 — 117 mm, а на опашката 27 — 35 mm. Лапите и ноктите на задните крайници са доста по-слабо развити. Опашката е прикрепена към долния край на панцира като накрая завършва подобно на лопатка. Цялата горна част на тялото е покрита с рогов панцир, съставен от отделни щитчета. Започва от главата и продължава назад по гърба. В предната част той е неподвижно свързан с главата.

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Плащоносещите броненосци водят подземен начин на живот. Известно е, че под земята се придвижват бързо и лесно, докато на повърхността ̀и са бавни и тромави. Видът е активен предимно през нощта.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Представителите на вида се хранят основно с дребни безгръбначни като насекоми и червеи. В менюто им влизат и корени на растения.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

За размножаването на вида не се знае почти нищо. Известно е, че видът е слабо плодовит.

Природозащитен статус[редактиране | редактиране на кода]

В 1996 г. Международния съюз за защита на природата класифицира вида като Застрашен.[2] През 2006 г. е причислен към Потенциално застрашените видове. От 2008 г. се характеризира като Недостатъчно проучен вид.[2] Въпреки това се смята, че потенциална заплаха за вида е разрушаване на местообитанията му, чрез утъпкване на почвата от едрия родат добитък.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chlamyphorus truncatus (Harlan, 1825). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б в Superina, M., Abba, A., Vizcaino, S., Porini, G., Meritt, D. & Memberse of the IUCN SSC Edentate Specialist Group (2008). Chlamyphorus truncatus. In: IUCN 2008. IUCN Red List of Threatened Species. Посетен на 30 декември 2008.