Полет 123 на „Джапан Еърлайнс“
| Полет 123 на „Джапан Еърлайнс“ | |
 Пострадалият самолет е заснет приблизително 6 минути преди катастрофата. Вертикалният стабилизатор до голяма степен липсва. | |
| Кратки данни | |
|---|---|
| Дата | 12 август 1985 г. |
| Място | Планината Такамагахара, Япония |
| Причина | Разбива се след структурна повреда по време на полет и загуба на контрол |
| Самолет тип | „Боинг 747SR-46“ |
| Авиокомпания | „Джапан Еърлайнс“ |
| Кодово име | JA8119 |
| Маршрут | Токио – Осака |
| Пътници | 524 |
| Екипаж | 15 |
| Загинали | 520 |
| Оцелели | 4 |
| Полет 123 на „Джапан Еърлайнс“ в Общомедия | |
Полет 123 на „Джапан Еърлайнс“ е редовен вътрешен пътнически полет от Токио до Осака, Япония.[1] На 12 август 1985 г. „Боинг 747“, който лети по маршрута, претърпява сериозна структурна повреда и декомпресия 12 минути след началото на полета на почти крейсерска височина.[2][3] Някои от повредите включват разхерметизация на фюзелажа в задната част на самолета, откъсване на вертикалния стабилизатор и прекъсване на всичките четири хидравлични линии.[4] Снимка, направена от земята, показва липсата на вертикален стабилизатор[4] и след полет под минимален контрол за още 32 минути[2][5] 747 се разбива в района на планината Такамагахара на 100 километра от Токио.
Самолетът включва конфигурация с висока плътност на седалките и превозва 524 души.[1] Трудно достъпният терен забавя спасителните екипи, които достигат мястото на сблъсъка на другия ден и откриват тела с наранявания, което предоплага, че някои от хората оцеляват веднага след удара на машината в земята. Приблизително от 20 до 50 пътници оцеляват при първоначалната катастрофа, но умират няколко часа по-късно, докато чакат спасяване, поради сериозните си наранявания.[6][3] При катастрофата загиват всички 15 членове на екипажа и 505 от 509 пътници на борда, оцеляват само четирима души. Катастрофата на полет 123 е най-смъртоносният инцидент с един самолет в историята на авиацията.[1]
Японската комисия за разследване на авиационни произшествия,[2] подпомагана от Националния съвет за безопасност на транспорта[7] на Съединените американски щати, стига до заключението, че структурната повреда е причинена от дефектен ремонт от техници на „Боинг“ след инцидент с удар в опашката седем години по-рано.[8] Когато дефектният ремонт в крайна сметка оказва влияние на самолета, това довежда до бърза декомпресия, която откъсва голяма част от опашката и причинява загуба на всички бордови хидравлични системи, а това изключва контрола над машината.[2]
В резултат на инцидента доверието сред японската общественост в „Джапан Еърлайнс“ претърпява драматичен спад с една трета, а слуховете, че „Боинг“ прикрива авиокомпанията, за да защити репутацията ѝ като голям клиент, увеличават процеса.[6] В месеците след катастрофата вътрешният въздушен трафик намалява с цели 25%.[9] Президентът на „Джапан Еърлайнс“ Ясумото Такаги подава оставка,[6] докато ръководителят по поддръжката Хиро Томинага и инженерът, който одобрява годността за полет на самолета, Сусуму Таджима се самоубиват.[10][11] Изплатени са над 7,6 милиона щатски долара на роднините на жертвите, но авиокомпанията нe признава своата отговорност за катастрофата.[6]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Гуляшки, Иван. Написани с кръв правила за безопасност спасиха пътниците в Токио // banker.bg, 2024-01-03. Посетен на 2024-05-22. (на български)
- ↑ а б в г Aircraft Accident Investigation Report Japan Air Lines Co., Ltd. Boeing 747 SR-100, JA8119 Gunma Prefecture, Japan August 12, 1985 (pdf) // mlit.go.jp. Aircraft Accident Investigation Commission, 1987-06-19. Посетен на 2024-05-22. (на английски)
- ↑ а б MAGNUSON, ED. Last Minutes of JAL 123 // time.com, 2005-06-21. Архивиран от оригинала на 2007-06-29. Посетен на 2024-05-22. (на английски)
- ↑ а б Kilroy, Chris. Special Report: Japan Airlines Flight 123 // airdisaster.com. Архивиран от оригинала на 2013-01-08. Посетен на 2024-05-22. (на английски)
- ↑ FOR SURVIVORS AND KIN, JOY AMID SORROW // nytimes.com, 1985-08-14. p. 8. Посетен на 2024-05-22. (на английски)
- ↑ а б в г Macarthur Job, Air Disaster Volume 2, Aerospace Publications, 1996, ISBN 1-875671-19-6: pp. 136–53
- ↑ Horikoshi, Toyohiro. U.S. leaked crucial Boeing repair flaw that led to 1985 JAL jet crash: ex-officials // History. japantimes.co.jp, 2015-08-11. Посетен на 2024-05-22. (на английски)
- ↑ Hideo KOBAYASHI and Hiroyuki TERADA. Crash of Japan Airlines B-747 at Mt. Osutaka (pdf) // sozogaku.com, 1985-12-08. Архивиран от оригинала на 2015-04-12. Посетен на 2024-05-22. (на английски)
- ↑ Andrew, Horvat. United's Welcome in Japan Less Than Warm // pqasb.pqarchiver.com, 1986-02-28. Архивиран от оригинала на 2016-02-09. Посетен на 2024-05-22. (на английски)
- ↑ J.A.L. Official Dies, Apparently a Suicide // nytimes.com, 1985-09-22. p. 20. Посетен на 2024-05-22. (на английски)
- ↑ Engineer Who Inspected Plane Before Crash Commits Suicide // apnews.com, 1987-03-19. Архивиран от оригинала на 2022-01-26. Посетен на 2024-05-22. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Japan Air Lines Flight 123 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |