Направо към съдържанието

Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“
Пострадалият самолет е заснет приблизително 6 минути преди катастрофата. Вертикалният стабилизатор до голяма степен липсва.
Кратки данни
Дата12 август 1985 г.
МястоПланината Такамагахара, Япония
ПричинаРазбива се след структурна повреда по време на полет и загуба на контрол
Самолет типБоинг 747SR-46
АвиокомпанияДжапан Еър Лайнс
РегистрацияJA8119
МаршрутТокио – Осака
Пътници524
Екипаж15
Загинали520
Оцелели4
Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“ в Общомедия

Полет 123 на „Джапан Еър Лайнс“ е редовен вътрешен пътнически полет от Токио до Осака, Япония.[1] На 12 август 1985 г. „Боинг 747“, който лети по маршрута, претърпява сериозна структурна повреда и декомпресия 12 минути след началото на полета на почти крейсерска височина.[2][3] Някои от повредите включват разхерметизация на фюзелажа в задната част на самолета, откъсване на вертикалния стабилизатор и прекъсване на всичките четири хидравлични линии.[4] Снимка, направена от земята, показва липсата на вертикален стабилизатор[4] и след полет под минимален контрол за още 32 минути[2][5] 747 се разбива в района на планината Такамагахара на 100 километра от Токио.

Самолетът включва конфигурация с висока плътност на седалките и превозва 524 души.[1] Трудно достъпният терен забавя спасителните екипи, които достигат мястото на сблъсъка на другия ден и откриват тела с наранявания, което предполага, че някои от хората оцеляват веднага след удара на машината в земята. Приблизително от 20 до 50 пътници оцеляват при първоначалната катастрофа, но умират няколко часа по-късно, докато чакат спасяване, поради сериозните си наранявания.[6][3] При катастрофата загиват всички 15 членове на екипажа и 505 от 509 пътници на борда, оцеляват само четирима души. Катастрофата е най-смъртоносният инцидент с един самолет в историята на авиацията.[1]

Японската комисия за разследване на авиационни произшествия,[2] подпомагана от Националния съвет за безопасност на транспорта[7] на Съединените американски щати, стига до заключението, че структурната повреда е причинена от дефектен ремонт от техници на „Боинг“ след инцидент с удар в опашката седем години по-рано.[8] Когато дефектният ремонт в крайна сметка оказва влияние на самолета, това довежда до бърза декомпресия, която откъсва голяма част от опашката и причинява загуба на всички бордови хидравлични системи, а това изключва контрола над машината.[2]

В резултат на инцидента доверието сред японската общественост в „Джапан Еър Лайнс“ претърпява драматичен спад с една трета, а слуховете, че „Боинг“ прикрива авиокомпанията, за да защити репутацията ѝ като голям клиент, увеличават процеса.[6] В месеците след катастрофата вътрешният въздушен трафик намалява с цели 25%.[9] Президентът на „Джапан Еър Лайнс“ Ясумото Такаги подава оставка,[6] докато ръководителят по поддръжката Хиро Томинага и инженерът, който одобрява годността за полет на самолета, Сусуму Таджима се самоубиват.[10][11] Изплатени са над 7,6 милиона щ. д. на роднините на жертвите, но авиокомпанията нe признава своята отговорност за катастрофата.[6]

  1. а б в Гуляшки, Иван. Написани с кръв правила за безопасност спасиха пътниците в Токио // banker.bg, 3 януари 2024. Посетен на 22 май 2024. (на български)
  2. а б в г Aircraft Accident Investigation Report Japan Air Lines Co., Ltd. Boeing 747 SR-100, JA8119 Gunma Prefecture, Japan August 12, 1985 (pdf) // mlit.go.jp. Aircraft Accident Investigation Commission, 19 юни 1987. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  3. а б MAGNUSON, ED. Last Minutes of JAL 123 // time.com, 21 юни 2005. Архивиран от оригинала на 29 юни 2007. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  4. а б Kilroy, Chris. Special Report: Japan Airlines Flight 123 // airdisaster.com. Архивиран от оригинала на 8 януари 2013. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  5. FOR SURVIVORS AND KIN, JOY AMID SORROW // nytimes.com, 14 август 1985. p. 8. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  6. а б в г Macarthur Job, Air Disaster Volume 2, Aerospace Publications, 1996, ISBN 1-875671-19-6: pp. 136–53
  7. Horikoshi, Toyohiro. U.S. leaked crucial Boeing repair flaw that led to 1985 JAL jet crash: ex-officials // History. japantimes.co.jp, 11 август 2015. Архивиран от оригинала на 26 февруари 2021. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  8. Hideo KOBAYASHI and Hiroyuki TERADA. Crash of Japan Airlines B-747 at Mt. Osutaka (pdf) // sozogaku.com, 8 декември 1985. Архивиран от оригинала на 12 април 2015. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  9. Andrew, Horvat. United's Welcome in Japan Less Than Warm // pqasb.pqarchiver.com, 28 февруари 1986. Архивиран от оригинала на 9 февруари 2016. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  10. J.A.L. Official Dies, Apparently a Suicide // nytimes.com, 22 септември 1985. p. 20. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  11. Engineer Who Inspected Plane Before Crash Commits Suicide // apnews.com, 19 март 1987. Архивиран от оригинала на 26 януари 2022. Посетен на 22 май 2024. (на английски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Japan Air Lines Flight 123 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​