Политика на Единен Китай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Позиции на държавите по въпроса „два Китая  Народна република Китай   Държави които признават суверенитета на КНР и над Тайван, в т.ч. България   Държави които признават суверенитета на КНР и над Тайван, обаче подържат неформални контакти с Тайван   Република Китай или Тайван   Държави които признават суверенитета на Тайван и над КНР или континентален Китай   Държави без позиция по въпроса

Политиката на единен Китай (на китайски: 一个中国政策, пинин: yīgèzhōngguózhèngcè) е възгледът, че съществува само една държава „Китай“, въпреки съществуването на две правителства, претендиращи за това име – на Китайската народна република и на Република Китай.

Принципът за единен Китай се признава и от двете китайски правителства в рамките на Консенсуса от 1992.[1] Двете страни са съгласни, че съществува само една суверенна държава, обхващаща континентален Китай и Тайван, но всяка от тях претендира да е нейното легитимно правителство. Против този принцип се обявяват привържениците на Тайванското движение за независимост.

На практика политиката на единен Китай изисква трети страни да поддържат дипломатически отношения само с едно от двете китайски правителства. Повечето държави по света смятат Китайската народна република за легитимната китайска държава, като България е втората държава в света, признала това.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Assistant Secretary James Kelly, „The Taiwan Relations Act: The Next Twenty-Five Years,“ testimony before the Committee on International Relations, U.S. House of Representatives, April 21, 2004, p. 32, at http://commdocs.house.gov/committees/intlrel/hfa93229.000/hfa93229_0f.htm
  2. Плевнелиев: България е един от най-големите приятели на Китай в ЕС