Политика на единен Китай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Политика на Единен Китай)
Jump to navigation Jump to search
Позиции на държавите по въпроса „два Китая  Народна република Китай   Държави които признават суверенитета на КНР и над Тайван, в т.ч. България   Държави които признават суверенитета на КНР и над Тайван, обаче подържат неформални контакти с Тайван   Република Китай или Тайван   Държави които признават суверенитета на Тайван и над КНР или континентален Китай   Държави без позиция по въпроса

Политиката на единен Китай (на китайски: 一个中国政策, пинин: yīgèzhōngguózhèngcè) е възгледът, че съществува само една държава „Китай“, въпреки съществуването на две правителства, претендиращи за това име – на Китайската народна република и на Република Китай.

Принципът за единен Китай се признава и от двете китайски правителства в рамките на Консенсуса от 1992.[1] Двете страни са съгласни, че съществува само една суверенна държава, обхващаща континентален Китай и Тайван, но всяка от тях претендира да е нейното легитимно правителство. Против този принцип се обявяват привържениците на Тайванското движение за независимост.

На практика политиката на единен Китай изисква трети страни да поддържат дипломатически отношения само с едно от двете китайски правителства. Повечето държави по света смятат Китайската народна република за легитимната китайска държава, като България е втората държава в света, признала това.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Assistant Secretary James Kelly, „The Taiwan Relations Act: The Next Twenty-Five Years,“ testimony before the Committee on International Relations, U.S. House of Representatives, April 21, 2004, p. 32, at http://commdocs.house.gov/committees/intlrel/hfa93229.000/hfa93229_0f.htm
  2. Плевнелиев: България е един от най-големите приятели на Китай в ЕС