Политика на единен Китай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Позиции на държавите по въпроса „два Китая
  Народна република Китай
  Държави които признават суверенитета на КНР и над Тайван, в т.ч. България
  Държави които признават суверенитета на КНР и над Тайван, обаче поддържат неформални контакти с Тайван
  Република Китай или Тайван
  Държави които признават суверенитета на Тайван и над КНР или континентален Китай
  Държави без позиция по въпроса

Политиката на единен Китай (на китайски: 一个中国政策; на пинин: yīgèzhōngguózhèngcè) е възгледът, че съществува само една държава „Китай“, въпреки съществуването на две правителства, претендиращи за това име – на Китайската народна република и на Република Китай.

Принципът за единен Китай се признава и от двете китайски правителства в рамките на Консенсуса от 1992.[1] Двете страни са съгласни, че съществува само една суверенна държава, обхващаща континентален Китай и Тайван, но всяка от тях претендира да е нейното легитимно правителство. Против този принцип се обявяват привържениците на Тайванското движение за независимост.

На практика политиката на единен Китай изисква трети страни да поддържат дипломатически отношения само с едно от двете китайски правителства. Повечето държави по света смятат Китайската народна република за легитимната китайска държава, като България е втората държава в света, признала това.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Assistant Secretary James Kelly, The Taiwan Relations Act: The Next Twenty-Five Years, testimony before the Committee on International Relations, U.S. House of Representatives, 21 април 2004, p. 32
  2. Плевнелиев: България е един от най-големите приятели на Китай в ЕС