Елит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Политически елит)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Политическа рисунка от октомври 1884 г., показваща богати плутократи, които пируват на маса, докато бедно семейство проси под тях.

В политическата и социалната теория, елит се нарича малка група властни хора, които контролират непропорционално количество богатства, привилегии или политическа власт в обществото.

Политически елит[редактиране | редактиране на кода]

Популярност на термина дава италианският социолог Вилфредо Парето (1848 – 1923 г.), който се занимава най-задълбочено с изследване на елитите. Той формулира обща концепция за елита като съставен от тези личности, които притежават най-големи способности във всеки аспект на човешката дейност. Според него всяка група в обществото произвежда свой елит, така както например има елит на шахматистите. Но сериозните елити според него са политическите – управляващите елити, които са в контраст с не-елита или с по-ниските слоеве на обществото. Политическият строй, въпреки че е част от социалната структура, е този, който взима решения и върши действията, а не ги търпи. Подобно деление по-рано прави и италианецът Гаетано Моска (1850 – 1941), който смята, че в обществата има две класи: първата – на тези, които управляват и втората – на тези, които биват управлявани.

Според концепцията на Парето елитът е доминиращата група, която държи инструментите на властта. Тази група включва не само тези, които са били, са или ще дойдат на власт, но и всички онези, сред които е бил избран управляващият – тоест семейства, финансови връзки и т.н. Парето посочва два типа елити. Първият тип е преобладаващо консервативният елит, който се стреми да запази не само своята собствена власт, но и съществуващата институционална уредба. Другият тип са възникващи елити, които използват властта си, за да правят нови политически и социални подредби в обществото. Вторият тип елити са иноваторски, понякога дори революционни, но с течение на времето и упражняването на властта те постепенно се консолидират и се превръщат в консервативни по отношение на социалната уредба, която по-рано са инициирали. Движението на обществото е циклично и противоречията възникват, когато властта и елитите попадат под натиска на променящите се обществени структури и политическа култура. Тогава възниква нов елит, който се налага чрез успешен натиск на масите, насилие, определена политика или комбинация от тези фактори. Определение на Валентин Вацев за Политически елит – това са група хора, които колективно отговарят на три важни условия: първо, имат възможността да разпределят и преразпределят основния обществен ресурс – това обикновено е властта и собствеността в тяхното изключително сложно взаимоотношение. Второ – имат готовността да дават личен и групов пример за поведение, трето – имат силата да понесат отговорността за себе си и за всички други. Тоест, да издигнат националния интерес до свой интерес, или своя до националния.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Олигархия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Educación.svg : Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.