Пол Брока

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пол Брока
Paul Broca.jpg
Роден 28 юни 1824
Сен-Фоа-ла-Гранд Франция
Починал 9 юли 1880 (на 89-90 г.)
Париж Франция

Пол Пиер Брока (на френски: Paul Pierre Broca) е френски лекар и патологоанатом, роден през 1824 г. Пол Пиер Брока, както е цялото име на изтъкнатия френски специалист получава световна популярност с откриването на речедвигателния център в мозъка. Този център се намира в третата фронтална гънка на челния дял в лявото полукълбо на мозъчната кора. Брока прави знаменитото си откритие,когато прави аутопсия на един пациент в известния приют за душевноболни мъже "Бисетр" в Париж. Въпросният пациент страдал от болестта, която в наши дни се нарича алалия от логопедичната гилдия. Специфичното в патогенезата на това заболяване било, че болния страдащ от него не можел да говори, но въпреки това разбирал всичко и се опитвал да участва в процеса на комуникация чрез серия от нечленоразделни звуци, които чрез подходящата интонация и речева мелодика, представлявали особена форма на езиков праксис. Пациентът останал в историята като "господин Тан", тъй като това била и единствената сричка,която можел да произнесе приживе. Резултатите от аутопсията, съчетани с наблюденията на участъковия лекар от района на Монпелие д-р Марк Дакс, разкрили пред Брока строгата взаимовръзка, която съществува между коровите зони на мозъка и функционалната предназначеност на висшите психични функции. С това свое откритие Брока застанал начело на движението за тесен локализационизъм, което лансирало тезата, че висшите психични функции са локализирани в точно определени структури на мозъка. През 70-те години на 19-ти век, когато Карл Вернике открил топичното представителство на речеслуховия център в мозъка и разработил подробно патогенните последствия от неговото увреждане, тезата на Брока за функционалната специфика на коровите анализатори се потвърдила окончателно. Френският лекар се занимавал активно с мозъчната физиология и по-точно с проблематиката ситуирана около модерната концепция за антропометрията. Изследванията на Брока били посветени върху специфичните краниотомични характеристики на черепната кухина при различните типове хора. На базата на класическите краниоскопски процедури, Брока започнал да се занимава активно с антропометричните закономерности в антропологията, които по-късно благоприятствали върху създаването и утвърждаването на диференциалната психология като клон на научното познание. Брока бил един от пионерите в науката, който обвързал анатомичната структура на черепа с интелектуалния потенциал на личността, умело дистанцирайки се от научните спекулации на социалдарвинизма и френологията. Пол Брока бил един от пионерите в създаването на Френското дружество по антропология.

Източници[редактиране | edit source]

  • Александър Лурия - "Основи на невропсихологията",
  • Карл Ясперс - "Основи на психопатологията"


Външни препратки[редактиране | edit source]