Александър Лурия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Лурия
Алекса́ндр Рома́нович Лу́рия
руски психолог

Роден
Починал
14 август 1977 г. (75 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област Психология
Образование Казански университет
Московски държавен университет
Повлиян Лев Виготски

Александър Романович Лурия (на руски: Алекса́ндр Рома́нович Лу́рия) е руски психолог, известен със създаването на един качествено нов научен клон на психологията – невропсихология.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 юли 1902 година в Казан, Русия. Завършва педагогика във Факултета по обществени науки на Казанския университет, а след това завършва и медицина в МГУ „Михаил Ломоносов“ в Москва. Заради своя огромен научен принос към експерименталната невропсихология, Лурия е почетен доктор на множество университети – в Москва, Тампере, Неймеген, Лестър. Член е на Академията на науките на СССР, член-кореспондент на Американската асоциация на психолозите, на Американската академия на изкуствата, на Американската академия по педагогика.

Лурия се превръща в незаменима част от руската класическа тройка на психолозите – Лев Виготски, Алексей Леонтиев и не напоследно място Лурия. Съветският психолог спомага за създаването на културно-историческата теория в психологията, чийто автор е Виготски. Интересът на Лурия към висшите психични функции е голям още на семинарните занятия по мозъчна физиология и невроанатомия по време на следването му в Медицинския факултет на МГУ. На базата на задълбочените си научни интереси и своите наблюдения, Лурия създава една нова теория за динамичната локализация на висшите психични функции. Тази теория е изключително смела, защото тя отрича съществуването на тесния локализационизъм, според който всички висши корови функции са дислоцирани само и единствено в точно определени зони на мозъчната кора. По този начин Лурия документира теорията за антилокализационизма, която разглежда мозъка като единна структура, която може да функционира в унисон с коровите анализатори, които управляват различните висши психични функции. На базата на тази своя теория, Лурия преосмисля изцяло научните тези на Пол Брока и Карл Вернике, като по този начин създава и собствена класификация на афазиите. Затова и понякога невропсихологията бива наричана афазиология. Афазиите представляват увреждания на речево-слуховия и речево-двигателния апарат, намиращи се в слепоочния дял на мозъка. Така в модерната невропсихология са познати класификациите на Лурия и на Хомская, класификация на Хед и класификация на Вернике-Литхайм.

Лурия има добра полева обсерватория от експериментални данни по време на Втората световна война, когато работи с много войници, преживели травматични разстройства, които рефлектират върху нормалните функции на езиково-говорния апарат.

Умира на 14 август 1977 година в Москва на 75-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български език

  • Език и съзнание, Изд. Наука и изкуство, 1984

На руски език

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Online (amateur) complete translation of „A Little Book About a Big (Vast) Memory“ from original Russian available here: http://sites.google.com/site/russianpsychologia/

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници, свързани с темата психология.