Помона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Помона
Помона (Никола Фуше, около 1700 г.)
Помона (Никола Фуше, около 1700 г.)
Характеристики
Описание римска богиня на овощните плодове
Помона в Общомедия

Помона е била римската богиня на овощните плодове. Името ѝ произлиза от латинската дума pomum („дървесен плод“, „овощен плод“).[1][2]

Празник в чест на Помона не е записан в календарите, но е имало Фламин на Помона (Flamen Pomonalis), един от дванадесетте flamines minores, което говори и за древността, и значението на култа.[1][3] Помоналът, светилището на Помона, се намирало между Рим и Остия Антика в агер Солониус.[4]

В мита тя е била съпруга на бог Вертумн. Разказ на легендата от поета Овидий, като част от неговата поема „Метаморфози“, става любима тема на много художници от епохата на Новото време. В тази история, след няколко неуспешни флирта и опити за сближаване, бог Вертнумн отива при Помона, въплътен във вид на набръчкана възрастна жена. Помона от своя страна била съсредоточена единствено върху полагането на грижи за своите растения и не проявявала никакъв интерес към мъже, които поради това нямали право да влизат в градината ѝ. Старата бабичка (всъщност Вертумн) целува Помона и след това и разказва за един бряст, преплетен с гроздова лоза, сочейки, че този бряст би стоял самотен и никой не би го потърсил, ако край него я нямаше лозата с нейното грозде. И обратно: Каква би била лозата без дървото, за което може да се придържа и да се усуква нагоре, и което ѝ осигурява защита и надеждна опора? След това бабичката (всъщност Вертумн) я обвинява, че не следва лозата като пример и отблъсква всички кандидати, като в същото време възхвалява Вертумн и ѝ го предлага. Също така подчертава сходните желания и на двамата. Накрая, бабичката заплашва Помона с насилие, ако тя не следва желанията ѝ, при което тя отново се променя и приема истинския си вид – на Вертумн. Думите обаче са били убедили Помона.[5]

Друга версия я превръща в съпруга на Пик: Заради нея той отхвърля магьосницата Цирцея, която за наказание го превръща в кълвач.[6] Във версията на историята на Пик от Овидий, нимфата Канента е съпруга на Пик.[7]

В алегориите на четирите годишни времена Помона олицетворява есента. Нейните атрибути са тазобедрената става и рогът на изобилието.

Гербът на град Помеция в провинция Рим показва Помона.[8]

В град Лангентал (Швейцария) от 1950 г. пред театъра стои бронзова фигура на Помона от Емилио Станциани.[9]

Вертумн и Помона от Петер Паул Рубенс, 1617 – 1619 г., частна колекция в Мадрид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Sextus Pompeius Festus De verborum significatione 144,12 f. L.
  2. Marcus Terentius Varro fr. 181, 189 Cardauns
  3. CIL III 12732
  4. Sextus Pompeius Festus De verborum significatione 296,15 – 17 L
  5. Ovid, Metamorphosen 14,623 – 771
  6. Maurus Servius Honoratius Commentarius in Vergilii Aeneida 7,190
  7. Ovid, Metamorphosen 14,320 – 434
  8. Официална страница на град Помеция, посетена на 01.01.2012 (на италиански)
  9. Stadt Langenthal Online: Geschichte. // www.langenthal.ch. Посетен на 6 април 2021.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Pomona“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​