Corpus Inscriptionum Latinarum

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Corpus inscriptionum Latinarum (акроним с абревиатура: CIL), „Свод на латинските надписи“ е сбор от надписите на латински език от епохата на античността.

CIL е едно от най-пълните и може би най-цитирано издание от този род като изключително важен източник по антична епиграфика. Латинските надписи в CIL разкриват непосредствено обществения и частния живот в Древен Рим, Римската република и Римската империя.

Целта на създаването на CIL е да се съберат на едно място с оглед на сравнителния анализ и за прегледност всички надписи на латински от териториите, на които се е простирала Римската империя. За изданието в 1847 г. в Берлин е създаден комитет под ръководството на Теодор Момзен, който впоследствие става издател на много от томовете в поредицата. По-късно Ернест Ренан следва неговия пример при издаването на Corpus Inscriptionum Semiticarum.

Участниците в проекта посещават местата и лично проучват и се запознават с античните латински надписи. В случаите, когато паметникът е загубен, издателите издирват и сравняват достъпните по-ранни издания и свидетелства от учени, които са видели този или тези надпис/и, и, доколкото е възможно възстановяването на текста, публикуват надписа на латински със съответната забележка. Първият том на CIL излиза през 1853 г.

Целият корпус включва 17 тома, поделени в 70 части, съдържащи над 180 000 надписа. Впоследствие корпусът е допълнен с още 13 допълнителни тома с указатели и илюстрации. Планира се издаването на нов XVIII том, който ще съдържа латинските надписи в стихове (метрични надписи).

Съдържание на CIL[редактиране | редактиране на кода]

Том I (в две части, втората част – в четири издания) – надписи от времето на Римската република до смъртта на Юлий Цезар18931986 г.;

Том II (в две части) – надписи от Испания (част 1 – 1869, част 2 – четири издания 1995 —);

Том III (в две части) – надписи от Римски Египет, Азия, Илирик (1873) + допълнение (2 части, 5 издания); в този том са включени и латинските надписи от българските земи;

Том IV – графити от Помпей, Херкулан и Стабии (1871) + допълнение в 3 части;

Том V – латински надписи от Цизалпийска Галия (част 1 1872, част 2 1877);

Том VI – латински надписи от град Рим (8 части, 18762000);

Том VII – латински надписи от Британия (1873);

Том VIII – латински надписи от Африка (2 части) – 1881, + 5 издания с допълнения;

Том IX – надписи от Италия (Калабрия, Апулия, Самний, сабини, пицени) – 1883;

Том X – надписи от Италия (Брутий, Лукания, Кампания, Сицилия, Сардиния) – 1883;

Том XI – надписи от Италия (Емилия Романа, Етрурия, Умбрия) – 2 части (18881926);

Том XII – латински надписи от Нарбонска Галия (1888);

Том XIII – латински надписи от Галия и Германия (5 части, 18991943);

Том XIV – латински надписи от стария Лациум (1887, допълнение – 1930);

Том XV – латински надписи от град Рим (надписи върху предмети) – 2 части (18911899);

Том XVI – военни дипломи (1936, допълнение – 1955);

Том XVII – милиарни колони (3 части, 1986 —).

Източници[редактиране | редактиране на кода]