Попово село
|
Попово село Παππάδες |
|
|---|---|
| — село — | |
  Попово село  Попово село  Попово село |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Драма |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 523 m |
| Население | 50 души (2001) |
Попово село или Папаскьой (на гръцки: Παππάδες, Παπάδες, Пападес, до 1927 Παπάζ Κιόι, Папаз кьой[1]) е село в Република Гърция в дем Драма, област Източна Македония и Тракия с 50 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Попово село е разположено в областта Чеч, в югозападните склонове на Родопите, над левия бряг на Места (Нестос), на 5 километра югозападно от село Осеница (Сидиронеро).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Попово село е помашко село в Чечка нахия на Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Папас кьой (Papas-keuï) е посочено като село с 42 домакинства и 120 жители помаци.[2] Според Васил Кънчов Попово село (Папас Кьой) има 60 къщи,[3] като към 1900 година населението му се състои от 380 жители българи мохамедани.[4] Според Стефан Веркович към края на XIX век Попово село (Папас кьой) има мюсюлманско мъжко население 140 души, което живее в 42 къщи.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Папас Кьой живеят 80 семейства или общо 459 души.
След Междусъюзническата война в 1913 година Попово село попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Попово село (Παπάς Κιόι) живеят 533 души.[6] В 20-те години жителите му се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 49 бежански семейства със 184 жители.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Пападес.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
- ↑ Васил Кънчов. „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско“, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр.268
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 111. ISBN 954-9308-51-0
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία. // [1] Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
Портал „