Портал:История на България/Избрана личност/Седмица 50

Антон Евтимов Кецкаров, известен и като Андон Кецкаров или Андон Кецкар, е български просветен и обществен деец, революционер. Използва псевдоними като Дончо и Ровоам. Роден е на 12 декември 1865 г. в Охрид и принадлежи на големия български род Кецкарови. Той е сред онези интелектуалци в Македония от 80-те и началото на 90-те години на XIX век, които (често независимо един от друг) търсят нови форми за организиране на населението, като съчетават просветната с революционна агитация. През 1887 – 1889 г. е учител в Охрид, а през 1889 – 1897 г. – в Битоля. В българската прогимназия в Битоля е и библиотекар, работи с учениците си и през свободното си време, като ги подготвя за бъдещата им просветна дейност като учители и борци срещу гъркоманията. Кецкаров се включва във ВМОРО след нейното основаване през 1893 г. Неделното училище в Битоля, което ръководи, е прикритие за организационната дейност и агитация на ВМОРО. От 1922 година Антон Кецкаров се включва в дейността на македонските легални бежански организации, в които дълго време е касиер и счетоводител. След прогонването на сръбските власти от Македония през 1941 г. Антон Кецкаров се завръща в родния си град. Умира на 30 януари 1945 г. в Охрид.