Португалска галера (организъм)
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Physalia physalis | ||||||||||||||
.jpg) | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Lamarck, 1801 г. Linnaeus, 1758 г. | ||||||||||||||
| Physalia physalis в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Португалската галера (на латински: Physalia physalis, на български се срещат още и: португалска фрегата, португалски боен кораб или физалия) е желеподобно, морско безгръбначно. Често бива неправилно наричано медуза, но всъщност не е едно-единствено животно, а сифонофора – колония от четири типа миниатюрни, силно изменени индивиди, представляващи специализирани полипи и медузоиди, всеки от който изпълнява някаква функция, като част от тялото. На външен вид представлява грозд от „пипала“, провесени от пълен с газ тъмносин, наподобяващ на платно на ветроход орган (плавателен мехур), който се издига на около 20 cm. над морската повърхност и с който става придвижването – откъдето идва и името на организма. В пипалата, със спираловидна форма са разположени капсули, съдържащи отрова, която предизвиква парализа. Средната им дължина е около метър, но са известни екземпляри с пипала, достигащи до 50 m. Тези фактически са трите вида полипи – дактулозоид, гонозоид и гастрозоид, които са свързани съответно със засичането и улавянето на плячка, с размножаването, и с храненето. Ако някое от тези пипала докосне предмет, веднага изстрелва над 750 000 отровни клетки. Отделени от тялото, пипалата може да причинят не по-малко болезнени последствия след ужилване, дори седмици, след като са били изхвърлени на брега. Изстреляната отрова достига до лимфните възли и – в зависимост от нейното количество – може да причини много мъчителна болка. Може да предизвиква смърт при ужилване.
Португалската галера се среща по бреговете на Австралия, южната част на Северна Америка и по протежение на Гълфстрийм, в субтропическите води на Индийския и на Тихия океан. Не притежава кръв, сърце, мозък. Храни се основно с малки рибки, скариди и други ракообразни. Пипалата от съставени от дактулозоиди са основния механизъм за улавяне на жертвата и за защита. Организмът храносмила уловената жертва в гастрозоидите, разположени под повърхността на водата. Там храносмилането става чрез отделянето на ензими, разграждащи белтъчините, въглехидратите и мазнините.
