Постулат на Бертран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жозеф Луи Франсоа Бертран

Постулатът на Бертран в теорията на числата е теорема, според която за всяко цяло число , винаги съществува поне едно просто число , за което

По-малко ограничителна формулировка гласи, че за всяко , винаги има поне едно просто число такова, че

Друга формулировка, където е -тото просто число, е: за

[1]

Това твърдение е изказано за пръв път от Жозеф Бертран (1822 – 1900) през 1845 г. Бертран е успял да докаже твърдението си за всички цели числа .

Неговата хипотеза е напълно доказана от Чебишов (1821 – 1894) през 1852 г. [2] и така постулатът се нарича също теорема на Бертран–Чебишов или теорема на Чебишов. Теоремата на Чебишов може да се посочи и като връзка с , функцията за броене на прости числа (брой прости числа, по-малък или равен на ):

, за всяко .

Теорема за простите числа[редактиране | редактиране на кода]

Теоремата за простите числа гласи, че броят на простите числа до x е приблизително равен на x/ln(x), така че ако заменим x с 2x, тогава виждаме, че броят на простите числа до 2x е асимптотично два пъти по-голям от броя на прости числа до x (членовете ln(2x) и ln(x) са асимптотично еквивалентни). Следователно, броят на простите числа между n и 2n е приблизително равен на n*ln( n ), когато n е достатъчно голямо. Т.е. има много повече прости числа в този интервал, отколкото са гарантирани от постулата на Бертран. Така излиза, че постулатът на Бертран е сравнително по-слаб от Теоремата за простите числа. От другата страна Теоремата за простите числа може да се разглежда доста по-задълбочено, докато постулатът на Бертран е формулиран по-простичко и се доказва по-лесно. А също така показва какво се случва за малки стойности на n. (В допълнение, теоремата на Чебишов е доказана преди Теоремата за простите числа и от тази гледна точка има исторически интерес.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ribenboim, Paulo. The Little Book of Bigger Primes. New York, Springer-Verlag, 2004. ISBN 978-0-387-20169-6. с. 181.
  2. [1] 366 – 390 p. (на френски). (Proof of the postulate: 371 – 382). Also see [2] 15 – 33 p. (на френски)