Пост-гръндж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пост-гръндж
Стилистични корени Гръндж, алтърнатив рок, хард рок, алтърнатив метъл
Културни корени средата на 1990-те, САЩ, Великобритания, Канада, Австралия
Типични инструменти Вокал - Барабани - Електрическа китара - Акустична китара - Бас китара
Други теми
Ню метъл

Пост-грънджа е подстил на алтернативния рок и хард рока, който води началото си от средата на 90-те години като разновидност на гръндж музиката.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Стила е подобен на грънджа, но с по-комерсиално ориентиран звук. Това прави пост-гръндж групите Foo Fighters, Nickelback, Creed и Matchbox Twenty най-успешни рок изпълнители за 90-те години и началото на 21 век.

История[редактиране | редактиране на кода]

След излизането на албума Nevermind (1991) на Nirvana, грънджът придобива световна популярност, макар стилът да не е с такава насоченост. През 1992 г. Кърт Кобейн е заснет носейки тениска с надпис 'Grunge is Dead' (Грънджът е мъртъв). Това води до дискусии дали грънджът запада. Смъртта на Кобейн през 1994, проблемите в Pearl Jam, както и наркозависимостта на Лейн Стейли от Alice In Chains, водят до упадък на стила. Това кара звукозаписните компании да подписват с групи, които се опитват да им подражават. Терминът пост-гръндж описва тези групи. През 1995 г. бившият барабанист на Nirvana, Дейв Грол основава Foo Fighters, които популяризират стила и се превръщат в най-комерсиалната рок група през 90-те.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Post-grunge“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.