Поход на Крум срещу Аварския хаганат (805)

Походът на Крум срещу Аварския Хаганат е успешна военна кампания, предприета от българския владетел хан Крум през 805 г.

Поход на Крум срещу Аварския Хаганат
Българо-аварски войни
Териториално разширение на България при управлението на кан Крум (803-814 г.)
Информация
Период	805 г.
Място	Трансилвания, Панония, Аварски хаганат
Резултат	Решителна българска победа Трансилвания и Панония са анексирани от българската държава De facto край на Аварския хаганат
Страни в конфликта
Първа българска държава Аварски хаганат
Командири и лидери
Крум Неизвестно
Сили
Българска средновековна войска неизвестно
Жертви и загуби
неизвестно неизвестно

През 805 г. Крум оглавява военна кампания срещу рушащият се под ударите на Франкската империя Аварски хаганат, завладявайки обширни територии на север от река Дунав. Българските войски навлизат в Трансилвания, достигайки р. Тиса, а в държавната територия попадат Белград и Срем. Този значим успех засилва позициите на държавата в региона на Западните Балкани и Централна Европа и доказва, че междуособиците и политическите сътресения на българската държава от средата на VIII век са останали окончателно в миналото. Новите териториални придобивки предоставят на България достъп и до ценни суровини като рудниците за каменна сол в Карпатите и сребърните залежи на Трансилвания. С победата на Крум над Аварския хаганат е свързана и любопитна легенда за Крумовото законодателство, за което се знае благодарение на лексикона „Свидас“. Българският владетел събрал пленените по време на войната авари и съобразно техните отговори за причините, поради които тяхната държава е унищожена, изготвя система от законови норми, насочени срещу конкретни обществени проблеми.

Крум свикал всички българи и им заповядал:

Ако някой набеди някого, предварително да се не слуша, но вързан да се разпита. И ако се установи, че е набедил и лъгал, да бъде убит. Да не се допуска даване на храна на крадеца (разбойника). И ако някой се осмели да прави това, да се конфискува (имотът му). И на крадеца да се строшат пищялите (на краката). А всички лозя да се изкоренят. И на всеки просещ да се дава не безразборно, а според нуждите му, за да не би пак същият да проси. Който пък не прави това, да се конфискува (имотът му)…