Правоприемственост на държави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Правоприемственост на държави е преминаване на права и задължения на дадена държава на друга държава или замяна на дадена държава с друга държава в носенето на отговорност за международните отношения на определена територия.

Регламентира се от Виенската конвенция за правоприемствеността на държавите по отношение на договорите (на английски: Vienna Convention on Succession of States in respect of Treaties)

Концепции[редактиране | редактиране на кода]

Концепция за универсалната правоприемственост – правоприемствеността в международното право прилича на правоприемствеността в частното право и предполага преминаване на суверенитета от предшественика към приемника в пълен обем, по всички правоотношения. Суверенитетът и придобиването на негово основание на права и задължения са разглеждат като атрибут на територията на държавата.

Противоположната позиция предполага пълно изчезване на предшестващата държава и на нейния суверенитет и възникване на напълно нов субект на международното право, необвързан със задължения на държавата-предшественик с изключение на съблюдаването на държавните граници и договорите, които ги установяват (принцип uti possidetis).

Случаи[редактиране | редактиране на кода]

Правоприемственост има в случай на преминаване на територия на дадена държава към друга държава, както и в случай на образуване на нова държава.

В тази връзка се различават:

Разделянето и обединяването не предполагат съхраняване на държавата-предшественик.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]