Право на изтриване
Правото на изтриване (или право да бъдеш забравен) е право, свързано със защитата на личните данни и по-конкретно с отношенията с администратори на лични данни (хора или компании, които събират, записват, употребяват, обработват, разкриват и други действия с лични данни). Идеята се практикува в Европейския съюз и Аржентина.[1][2] Проблемът възниква от желанията на индивиди „да определят развитието на живота си по автономен начин, без да бъдат постоянно или периодично стигматизирани в резултат от определени действия, извършени в миналото“.[3]:с. 231 Например, ако при определено търсене Гугъл индексира страници, които съдържат лични данни на потребител, компанията Гугъл се счита за администратор на такива данни. При определени условия (невярна, неактуална информация), потребителят има право на искане към компанията да премахне от резултатите с търсения линкове, които съдържат негови лични данни.
По данни на технологичния блог Questona български физически и юридически лица са подали общо 3239 искания за изтриване на информация от Гугъл към септември 2019 г.[4] Почти 85% от подадените искания са на обикновени български граждани.
Останалите искания са разделени в категории, една от които са политиците и служителите на правителство. Тази категория е най-активна: тя е подала над 47% от всички искания за изтриване на информация.
В миналото съществуват противоречения относно практичността на създаване на право на изтриване в контекста на международните човешки права по отношение на достъпа на информация, отчасти поради неяснотата на настоящите решения, които се опитват да приложат такова право.[5] Освен това, съществуват въпроси относно въздействието на такъв закон върху правото на свобода на словото и дали създаването на такъв закон би понижил качеството на интернет чрез цензура.[6] Подкрепящите правото на изтриване отбелязват нуждата от него, породена от проблеми като порното за отмъщение, което се появява в търсачките при търсене на името на човек, както и случаите с извеждането на резултати относно дребни престъпления, които индивидите може би са извършили преди много години. Централната идея тук е, че тези резултати могат неоснователно да играят важна роля в онлайн присъствието на дадено лице за почти неопределено време, ако не бъде премахнато.[7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sreeharsha, Vinod. Google and Yahoo Win Appeal in Argentine Case // New York Times.
- ↑ El derecho al olvido en Internet se deberá aplicar también en la Capital Federal // lanacion.com.ar. Архивиран от оригинала на 2018-07-07. Посетен на 2019-01-29.
- ↑ Mantelero, Alessandro. The EU Proposal for a General Data Protection Regulation and the roots of the 'right to be forgotten' // Computer Law & Security Review 29 (3). 2013. DOI:10.1016/j.clsr.2013.03.010. с. 229 – 235.
- ↑ questona.com
- ↑ Fleischer, Peter. Peter Fleischer: Privacy...?: Foggy thinking about the Right to Oblivion // Peterfleischer.blogspot.co.nz, 9 март 2011.
- ↑ Mayes, Tessa. We have no right to be forgotten online // theguardian.com, 21 май 2014.
- ↑ Arthur, Charles. What is Google deleting under the 'right to be forgotten' – and why? What if there were a page on a 'revenge porn' site about you – would you want to use Google's 'right to be forgotten' to get it taken out of search? // The Guardian. 4 юли 2014.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
